Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Всичко се оказа по-лесно, отколкото очаквах. Първоначално имах някои притеснения заради акцента си. Но аз внимателно се вслушвах и отново се научих да разговарям грубо, както подобава на един човек, роден в царевичния пояс. Учудващо е колко бързо се връща паметта. От собствен опит мога да потвърдя, че е вярна теорията, според която спомените от детството се запечатват завинаги, макар че понякога се „забравят“, докато нещо не ги извика отново. Напуснах този град, когато бях по-млад от вас двете, и оттогава съм посетил над двеста планети. И повечето от тях съм забравил.

Но този град го помня чудесно.

Някои неща са се променили, но в срещуположна посока на оста на ентропията; виждам родния си град такъв, какъвто е бил, когато съм бил на четири годинки. И в същото време аз съм четиригодишно хлапе и живея някъде наблизо. Гледам да стоя по-далеч от познатите ми места и нито веднъж не се опитах да видя родното ми семейство. Мисълта за тези хора леко ме притеснява. О, разбира се, че ще се отбия при тях, преди да тръгна да обикалям страната; изобщо не се притеснявам, че ще ме познаят. Това е невъзможно! Изглеждам млад и сигурно приличам на себе си на младини. Но тук още не знаят как ще изглежда това четиригодишно момченце, когато порасне. Неприятности могат да ме сполетят единствено ако се опитам да разкажа на някого истината. Разбира се, дори да разкажа всичко, никой няма да ми повярва — тук никой не вярва дори, че са възможни космически пътешествия, какво остава за пътуванията във времето — обаче като нищо ще ме вземат за луд — терминът не е научен, с него се обозначават личностите, възприемащи света по начин, различен от общоприетия.

Канзас Сити, 1916 година… Вие ме оставихте на една поляна, аз се прехвърлих през оградата и пеша стигнах до съседното градче. Никой не ни е забелязал. (Кажете на Дора, че си е свършила работата със сръчността на джебчия.) Градчето се оказа симпатично, хората са дружелюбни. Прекарах там един ден, за да се ориентирам, а после се преместих в един по-голям град, където се занимавах със същите неща, намерих си други дрехи и вече не приличам на гражданин, а на фермер.

Скъпи мои, вие не носите дрехи, когато нямате нужда от тях, и просто няма да ми повярвате доколко в настоящото „тук и сега“ общественият статут зависи от облеклото. В много по-голяма степен, отколкото в Нови Рим! Тук само един поглед е достатъчен, за да определиш по облеклото възрастта, пола, общественото и материалното положение, професията, нивото на образование, както и много други неща. Тези хора се къпят с дрехи! Не се шегувам, попитайте Атина. Скъпи мои, те дори спят облечени!

Качих се на влака и се преместих в Канзас Сити. Помолете Атина да ви покаже снимките, които са се запазили от онези времена. Тукашното общество е прототехническо — то тъкмо започва прехода от използването на мускулната сила на човека към генерираната енергия. Тук тя се получава чрез изгарянето на естествено гориво или чрез използването на силата на вятъра, или на падащата вода. Известна част от енергията подхранва примитивни електрически машини. А влакът, с който пътувах, се придвижваше чрез разширяваща се пара, за сметка на изгарянето на въглища.

Атомната енергия е неизвестна дори теоретично — ако не броим хрумванията на някои мечтатели. Тук се отнасят сериозно дори към Санта Клаус. Що се отнася до начина, по който се придвижва Дора, тук никой няма и капка представа, че е възможно движение чрез оттласкване от тъканта на време-пространството.

(Тук може и да бъркам. Многобройните разкази за НЛО и за странните пришълци от небето са съществували на Земята във всички векове, така че аз със сигурност не съм първият, а може би съм хилядният или даже милионният пътешественик във времето, но останалите гости не по-малко от мен са се страхували да притеснят тукашните диваци, сред които съм и аз, между другото.)

Когато пристигнах в Канзас Сити, аз се заселих в религиозен хилтън. Ако сте получили първото ми писмо, на хартията има емблема на това заведение. (Дано тази бележка е последната, която ми се налага да поверя на хартията и мастилото. Изгубих сума ти време, за да я намаля фотографски и да я гравирам. В настоящото „тук и сега“ технологията и материалите вече са достъпни, но са твърде примитивни и аз се опитвам да прилагам други методи.)

Като временен пристан този религиозен хилтън ме устройва напълно. Той е евтин, а аз още не съм успял да се сдобия с достатъчно количество местни пари. Тук е по-чисто и по-спокойно в сравнение с обикновените хилтъни, а цената е същата. Хилтънът е разположен до търговската част на града. И ми предлага само това, от което имам нужда, и нищо повече; тук живея, така да се каже, като монах.