Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Но тук и сега нямаше забрана да се носи оръжие, и въпреки това никой не ходеше въоръжен.

Лазарус слезе от автобуса в Мак Джи и намери Асоциацията на християнската младеж. Там за долар и половина се сдоби с ключ от малка като клетка стаичка, кърпа и сапун.

Лазарус взе един душ и на връщане от банята видя на една маса в коридора телефонни апарати на Бел и Хоум с оставена до тях табелка, на която пишеше: „Градски разговори: 5 цента. Плащане при администратора.“ Лазарус помоли да му дадат справочника на абонатите на Бел, където откри телефона на „Чепман, Боулз и Финеган, адвокати и юристи“, чиято кантора се намираше в Р. А. Лонг Билдинг. Да, точно това му трябваше. След още малко ровене намери и адреса на Артър Дж. Чепман, адвокат, живеещ в Пасео.

Дали да не изчака до утре? Не си заслужава, нали Джъстин му беше казал паролата. Лазарус подаде никеловата монета на администратора и протегна ръка към апарата на Бел.

— Дайте номера, моля!

— Центъра, Атуотър-едно-две-две-четири.

— Ало! Господин Артър Джей Чепман ли е на телефона?

— Слушам ви.

— Мистър Айра Хауард ми каза, че мога да се обърна към вас, господин съветник.

— Интересно. Кой сте вие?

— Животът е кратък…

— Но годините са дълги — отговори адвокатът.

— Докато не настъпят лошите дни.

— Много добре. Какво мога да направя за вас, сър? Някакви проблеми ли имате?

— Не, сър. Не бихте ли могли да вземете от мен един плик и да го предадете на секретаря на фондацията?

— Разбира се. Можете ли да го донесете в офиса ми?

— Утре сутринта, сър?

— Към девет и половина. В девет трябва да съм в съда.

— Благодаря, сър, ще дойда. Лека нощ.

— Ще се радвам да ви видя. Лека нощ.

На една крачка разстояние стоеше бюро, а върху него се мъдреше поредният призив да се ползват услугите на администратора; над него бе закачена табелка с надпис, в който се четеше явен упрек: „А ти писа ли тази седмица на майка си?“ . Лазарус помоли за лист хартия и плик, като честно си призна, че смята да пише писмо на близките си. Администраторът му подаде един лист.

— Приятно е човек да чуе това, мистър Дженкинс. Сигурен ли сте, че тази хартия ще ви стигне?

— Ако не ми стигне, ще си поискам още. Благодаря.

След като закуси (кафе и понички, пет цента), Лазарус намери на Гранд Авеню магазин, където изхарчи петнайсет цента за пет плика, после се върна в асоциацията и подготви посланието. Пликът бе връчен лично на мистър Чепман, въпреки явното недоволство на секретарката му. Отгоре пишеше: „До секретаря на фондацията Айра Хауард“.

Вътре бе сложен друг плик с надпис: „До секретаря на фондацията на Семействата Хауард през 2100 година след Рождество Христово“.

Върху третия плик се четеше: „Моля да се пази в архивите на Семействата хиляда години. Препоръчително в инертна атмосфера“.

На четвъртия: „Да се отвори от главния архивар през 4291 година по григорианския календар.“

И на последния имаше надпис: „Да се връчи по молба на Лазарус Лонг или на който и да било член от Семейството му, обитаващо колонията на Терциус“. В този плик Лазарус беше сложил плика, даден му в Асоциацията на християнската младеж, в който пък беше поставена бележката, написана от Лазарус миналата нощ. Там се изброяваха имената на всички членове на Семейството, които живееха в Буундок. Начело в списъка стояха имената на Лапис Лазули и Лорелай Ли.

4 август 1916 година григ.

Скъпи мои!

Направих грешка: пристигнах преди два дни — и с три години по-рано! Но както и преди, искам да ме вземете от кратера точно десет години след кацането ми, а именно на 2 август 1926 година по григорианския календар.

И моля ви, убедете Дора, че тя няма никаква вина. Грешката е моя или на Анди, а може би инструментите, с които разполагахме, се оказаха недостатъчно точни. Ако Дора иска да се пренастрои (а не е задължително да го прави, защото до срещата остават точно десет земни години), кажете й да разбере от Атина датите на слънчевото затъмнение. Засега нямах възможност да ги уточня, защото току-що пристигам в Канзас Сити.

Всичко е абсолютно наред. Здрав съм, имам достатъчно пари и се намирам в пълна безопасност. Ще ви пиша още много пъти и писмата ще са по-дълги, а и по-добре залепени, но засега нямам време да спазвам всички изисквания на Джъстин относно кореспонденцията.

Целувам всички ви. Това е всичко засега.

С вечна обич,

Вашето старче приятелче

П. С. Надявам се, че ще си имаме момче и момиче. Колко весело!