Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

25 септември 1916 година григ.

Скъпи Лаз и Лор!

Това е второто писмо, което се опитвам да изпратя с помощта на забавената кореспонденция, предложена от Джъстин. Ползвам услугите на три юридически кантори и на Национална банка „Чейс“. Времевата капсула ще бъде насочена с инструкции за доктор Гордън Харди през абонаментната кутия на У. У. Смит (този Смит е тип, на който не може да се разчита, той със сигурност ще отвори пакета и така ще предизвика унищожаването му). Ако това писмо попадне в архивите, то ще ви бъде връчено през 4291 година в съответствие с разработената от нас схема.

Вероятно ще получите няколко десетки писма наведнъж. Те ще съдържат моя отчет за изживените десет години. Възможно е в последователността на събитията да има пропуски (някои от писмата може да се изгубят). В такъв случай аз (след като ме вземете оттук) ще издиктувам липсващото на Атина и по такъв начин ще задоволя исканията на Джъстин и Галахад за пълнота на отчета. Но бих се радвал, ако до вас стигне поне едно от писмата ми. Кажете на Атина да поработи над времевата капсула, за да може да се получава забавената кореспонденция от различни епохи; трябва да има някакъв начин получаването й да стане сигурно.

Ще използвам много адреси плюс онзи, който сам измислих. Ще изпращам писмата, поставени в няколко плика, до административния компютър на Секундус през 2000 година на Диаспората. Те ще бъдат отворени и прочетени от компютър, като не бива да бъдат докосвани от човешки ръце; вече програмата ще нареди съобщението да бъде запазено и предадено на ръководителя на колонията на Терциус на следващия ден след нашето отлитане.

Аз не вярвам в парадоксите. Или Минерва е получила това послание още преди вашето раждане и го е оставила в архива, който е предала впоследствие на Атина, а след като то е било получено от Айра, той вече го е предал и на двете ви, или всичко това изобщо не се е случило. Никакви аномалии, никакви парадокси — или пълен успех, или пълен провал. Почерпих тази идея от факта, че административният компютър има възможност да отваря, прочита и пише отговорите на безбройните писма и съобщения, без да предава тяхното съдържание на pro tem председателя или на някой друг.

Най-важното (написах това съобщение в първото си писмо и ще го повтарям във всяко следващо): Объркал съм настройките и пристигнах три години преди набелязания срок. Дора не е виновна. Обяснете й това на всяка цена, много ви моля. Повдигнете духа й. Въпреки хлапашката й грубост, тя е много чувствителна и ранима. Ако бях успял да й дам по-точни данни, тя щеше да ме докара тук с точност до секунда, в това няма никакво съмнение.

Денят и мястото на срещата си остават същите: точно 10 земни години след кацането ни; кратера в Аризона. Като се има предвид грешката ми, григорианската дата на срещата ни става 2 август 1926 година — до нея остават 10 земни години, както беше планирано.

Дора, разбира се, ще иска да открие грешката в данните, които й бях дал. Посочвам времевите параметри, на които може да се опре: датите (по григорианския календар) на пълните слънчеви затъмнения, наблюдавани на Земята между 2 август 1916 година и 2 август 1926 година:

8 юни 1918 година

29 май 1919 година

21 септември 1922 година

10 септември 1923 година

24 януари 1925 година

14 януари 1926 година

Ако Дора поиска да е още по-прецизна, може да вземе от Атина всички необходими данни за Слънчевата система в древността; Голямата библиотека на Нови Рим е пълна с подобни материали. Но Дора притежава всичко, което е необходимо в действителност.

Напомням:

1. Вземете ме 10 земни години след кацането ни.

2. Озовах се тук три години по-рано по собствена вина, а не поради грешка, допусната от Дора.

3. Чувствам се прекрасно, здрав съм, в пълна безопасност, справям се чудесно с всичко, липсват ми моите скъпи същества и изпращам поздрави на всички.

А сега за кошмарните и тайнствени приключения на пътешественика във времето. Ще започнем с това, че те не могат да се нарекат кошмарни и тайнствени. Постарах се да не привличам ничие внимание, тоест държах се като мишка сред котки. Ако туземците изрисуват пъповете си със синя глина, и аз наклепвам корема си със същото. И се съгласявам с мнението на всеки, който разговаря с мен; посещавам неговата църква, като смирено си признавам, че напоследък пропускам службите; слушам го какво ми говори, наместо аз да приказвам (със сигурност не ви е лесно да го повярвате); никога не възразявам, когато се опитват да ме ограбят, дори не се опитвам да убия крадеца или поне да счупя ръката му, а без да кажа нито дума, му давам всичко, което имам. На всяка цена трябва да се озова на ръба на онзи кратер в Аризона след 10 години и не бива да позволя нещо да ми попречи. Дойдох тук не за да променям света; просто ми се прииска отново да посетя собственото си детство.