Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Но най-интересното съм го запазил за края. Скъпи мои, аз съм безнадеждно покварен. През 1916 година е прието човек да се къпе не по-често от веднъж седмично, като мнозина смятат, че това е напълно достатъчно, а пък според останалите няма нужда от толкова често къпане. Други времена, други нрави. Ако нещо е невъзможно да бъде избегнато, просто трябва да не му се обръща внимание. Прекрасно разбирам, че сега и аз воня като стар пръч. Но навремето съм се наслаждавал на компанията на шестте най-изискани създания в Галактиката, така че мога и да потърпя. По дяволите, само някакви си десет години — нищо работа.

Ако сте получили поне едно от писмата ми, които ще ви бъдат изпратени от мен през идните десет години, вие сигурно ще се втурнете да уточнявате събитията, случили се през 1916–1919 година по григорианския календар. Избрах периода от 1919 година до 1929 година, защото това беше последният щастлив период в историята на Старата Земя. И още — искаше ми се по този начин да избегна първата от общопланетните войни. Същата, която отначало са наричали Европейска, а после Световна, още по-късно Първа световна война: а в най-късните хроники тя е „Първата фаза на Първата планетарна война.“

Не се съмнявайте в моите намерения да огледам всичко. Планът на пътешествието ми претърпя промени, но те не засягат срещата през 1926 година. Имам някои спомени за войната, макар че тогава бях твърде малък; по-скоро помня написаното в училищните учебници. Страната ни влезе във войната през 1917 година, бойните действия приключиха след една година — точно помня датата, защото всичко се случи на моя шести рожден ден и тогава ми се струваше, че целият шум и ликуване са в моя чест.

Но не мога да се сетя за точната дата на началото на бойните действия. Сигурно, когато съм планирал начинанието си, не съм й обърнал внимание, защото съм смятал да пристигна там вече след 11 ноември 1918 година — в деня, в който войната свърши. Разчитах да се озова в едно напълно благополучно десетилетие и исках да огранича в тези рамки пребиваването си в родината, защото следващите десет години — от 1929 до 1939 година — трудно могат да бъдат наречени щастливи, понеже в края на този период започва Втората фаза от Първата планетна война.

Изобщо не мога да си спомня тази дата — но в паметта ми се е врязала фразата „августовските оръдия“. Тези думи по някакъв начин са свързани с войната… всичко съвпада, помня, че беше топло, навън беше лято — тук август е летен месец — когато Дядката, така наричах дядо ми по майчина линия (чиито потомки сте вие, милички), ми обясняваше в задния двор какво е войната и защо ние трябва да победим.

Едва ли е успял да ми обясни нещо, но аз съм запомнил сериозното му лице, помня какво беше времето (жега) и кога стана това (точно преди вечеря).

И така, аз очаквам, че през идния август страната ще обяви война. Тогава още през юли ще се спотая, защото не изпитвам интерес към войната. Аз знам коя от страните ще победи (подкрепяната от моята държава), знам също, че „войната, сложила край на всички войни“ — така я наричаха — ще завърши с ужасяващо поражение и на победителите, и на победените; тя ще доведе до Великия колапс и ще ме принуди да напусна тази планета. Аз не мога да направя нищо, за да променя това. Парадоксите не съществуват.

Значи ще ми се наложи да се свра в миша дупка. Тогава почти всяка нация на Земята е заела нечия страна. Но малцина са били онези, които са воювали. Бойните действия не са се разпрострели нашироко, и изобщо не са достигнали до страните, разположени на юг оттук, в Централна и Южна Америка. Вероятно ще отида точно там.

Дотогава ми остава почти година. Тук е лесно да бъдеш онзи, за когото се представяш. Никакви идентификационни карти, никакви компютърни кодове, пръстови отпечатъци, номера на сметки за плащане на данъците. Имайте предвид, че на тази планета в това „сега“ живеят почти толкова хора, колкото във вашето „настояще“ живеят на Секундус, и въпреки това на по-голяма част от територията на страната ражданията не се регистрират. Да вземем мен, например — бях регистриран само в архивите на Семействата… Тук човекът е винаги онзи, за когото се представя, и може да напусне страната без никакви формалности. Това е донякъде по-трудно, отколкото да влезеш в страната, но аз разполагам с още доста време, за да обмисля как да свърша тази работа.

От съображения за сигурност съм длъжен да се укривам през цялото време, докато трае войната. Защо? Ще има мобилизация. По дяволите, дори няма да си направя труда да обяснявам този термин на девойки, които едва ли са наясно какво представлява войната. Май трябваше да помоля Ищар да ме направи поне два пъти по-възрастен на външен вид, отколкото изглеждам сега. Ако прекалено дълго се задържа тук, рискувам да стана неволно герой във войната, завършила дълго време преди да порасна и да тръгна на училище.