Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Забавна ситуация.

Затова ще се постарая да понатрупам пари, които да ми стигнат поне за две години, ще ги превърна в злато (ще ми трябват към осем кила, няма да ми натежат кой знае колко), а после, в началото на следващия юли, ще потегля на юг. Има само един малък проблем — в момента страната води малка гранична война с южния си съсед. (На север не може да се тръгне: там страната вече е встъпила в голяма война.) На изток океанът гъмжи от военни подводници; те нападат всичко, което плава. Но на запад океанът е чист от подобно зло. Ако се кача на кораб на западния бряг, ще успея да остана извън зоната на бойните действия. Междувременно ще трябва да наблегна на ученето на испанския — той прилича на галакта, но е по-приятен. Ще си намеря учителка… не, Лаз, не учителка за в леглото. Не можеш ли поне веднъж да си помислиш за нещо друго?

(Всъщност, мисли си, миличка, за какво друго да мислиш? За пари ли?)

Между другото, за парите. В момента тъкмо с това смятам да се заема. Страната се готви за избори и единствено аз на цялата Земя знам кой ще спечели. Защо това се е врязало в паметта ми? Я погледнете под какво име съм регистриран в архива на Семействата. 91

Въпросът е само как да спечеля пари от залагане за резултата от изборите. С печалбата знам какво ще направя — ще играя на борсата, за мен няма да има риск, тъй като икономиката на страната вече е преминала във военно положение и аз знам, че няма да настъпят промени.

Но би ми се искало да приемам залозите, а не да ги правя, защото последният вариант е свързан с големи рискове за кожата ми, тъй като нямам нужните политически връзки.

Нали разбирате… не, по-добре е за начало да обясня как е устроен местният живот.

Канзас Сити е приятно местенце. Тук има сенчести улици, покрайнините му са чаровни, а булевардите и парковете са известни кажи-речи на цялата планета. С чудесни павирани пътища, само за автомобилите, които стават все по-популярни. Преобладаващото мнозинство от населението на тази държава все още трамбова калта по черните пътища, а из чудесните павирани улици на Канзас Сити е по-лесно да срещнеш автомобил, отколкото теглена от кон каруца.

Градът процъфтява, той се е превърнал във втори по големина пазарен и транспортен център на най-производителния селскостопански район на Земята. Тук има и зърно, и телешко, и свинско. Недотам привлекателните отпадни продукти на тази търговия биват поглъщани от водите на реката, а гражданите се заселват на прекрасните залесени хълмове. Когато времето е влажно, се случва да лъха на смрад, когато вятърът духа откъм оборите: през останалите дни въздухът е чист, прозрачен и свеж.

Градът е тих. Няма голямо движение: само потропването на копитата по паважа или предупредителният сигнал на градската железопътна машина нарушават тишината; дори крясъците на играещите деца звучат по-силно.

Галахад много се интересува от начините, по които това общество прекарва свободното си време, а не от икономиката. И аз също, макар че работя каквото ми падне, за да се издържам. Но не играя. Като говоря за игра, нямам предвид секса. Сексът не може да отнема прекалено много време на един възрастен човек (с изключение на няколко странни личности, подобни на Казанова и, разбира се, на Галахад.)

През 1916 година (нищо от онова, за което ви разказвам, няма да оцелее след десет години, а още повече след век; тези години сложиха край на ерата) типичният канзаски гражданин се занимава с обичайните игри: прекарва времето си в църквата, с роднините по кръв и брак, обядва, устройва излети, играе на различни игри, но не и хазартни, просто ходи на гости, на сладки приказки. В крайна сметка това не му коства нищо, освен че му се налага да отделя достатъчно много време на църквата, която тук изпълнява не само ролята на клуб, но и на храм.

Главното платено увеселение са така наречените „движещи се картинки“, когато едно драматично представление се демонстрира върху бяла стена с помощта на черно-бели рисунки. Развлечението е нова мода, ползва се с изключителна популярност и е много евтино — цената му е грош, така се казва дребната монета, която плащат за вход. Тези театри се намират кажи-речи на всяка крачка. Подобните форми на развлечение и техните технологични производни са допринесли — или по-точно ще допринесат — за разрушаването на тази система в не по-малка степен, отколкото автомобилите (нека Галахад изкаже мнението си по въпроса), но през 1916 година още нищо не се е случило и засега си имам работа с едно стабилно и съвсем утопично общество.