Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Да, точно така, като монах. Не се учудвайте, любими мои. Възнамерявам да водя монашески живот през всичките десет години, отдаден на мечти за моите скъпи, които са толкова далеч от мен.

Защо ли? Местните нрави забраняват всяко съвкупление между мъжа и жената, осенен в разрешения от държавата моногамен брак, който води до безчет правни, икономически и социални последици.

Законите са създадени, за да бъдат нарушавани. И точно това става. Три пресечки след монашеския хилтън започва улицата на червените фенери — мястото, където упражняват незаконния си занаят проститутките. Те не взимат скъпо. Не, твърде съм мързелив, за да се мъкна толкова далеч; просто успях да си поприказвам с някои от жените, защото денем те обикалят улиците, за да предлагат услугите си на мъжете. Скъпи мои, тук тези жени не се смятат за артистки и не се гордеят с великото си призвание! О, не, скъпи мои! Затънели и жалки, те се срамуват от своята професия и се намират в самите низини на социалната пирамида; много от тях — би могло да се каже, повечето — са поробени от мъжете, които им отнемат и малкото, което са припечелили.

Не мисля, че в Канзас Сити би могла да живее Тамара или поне някоя псевдо-Тамара. Извън улицата на червените фенери се срещат красиви млади жени, които взимат по-добри пари, но и техният статут не е висок. Тук няма щастливи и горди жрици на изкуството. Местните представителки на професията не могат да изкушат човек; трудно е дори да си представите с какво отвращение се отнасят към тях тукашните закони и обичаи.

(Наложи ми се да платя на дамите за това, че съм разговарял с тях; за тях времето е пари.)

Но има и жени, които не упражняват тази професия.

От ранните си години знам, че и много от самотните и омъжените жени (този тип дихотомия се проявява тук далеч по-рязко, отколкото на Терциус или дори на Секундус) са склонни с желание да се впуснат в непозволено сношение за развлечение, в търсене на приключения и даже по любов или по други причини. По такъв начин тук са достъпни — макар и не постоянно — много жени и дори някои мъже, въпреки че последните са подложени на особено преследване.

Казах вече, че не одобрявам местния „морал“, но и на такива жени бих отговорил с „Не!“ Защо ли?

Първата причина е, че тук като нищо могат да ти надупчат задника с куршуми!

Не се шегувам, скъпи мои. В това „тук и сега“ всяка жена е изключителна собственост на някой мъж. На съпруг, баща, любовник, годеник — на когото и да било. И ако те хване, той е в правото си да те убие и общественото мнение ще е на негова страна; най-вероятно дори няма да бъде наказан за стореното. Но ако ти убиеш него… тогава ти връзват примката на врата и те оставят да висиш, докато умреш!

Явно цената е прекалено висока и аз нямам никакво намерение да рискувам.

Впрочем има малко, но все пак достатъчно на брой жени, които не са „собственост“ на някой самец. Какво те спира пък сега, Лазарус?

На първо място — разноските. (Не казвайте това на Галахад, че ще му разбиете сърцето.) Кандърдисването и преговорите обикновено се проточват, не са проста работа и изискват доста разходи. При „успех“ жената смята устната ви уговорка за нещо като еквивалент на брачен договор.

Освен това е напълно възможно тя да забременее. Трябваше да помоля Ищар да ме стерилизира за времето на пътешествието. (Ужасно се радвам, че не я помолих за това. Тук е моментът да кажа, че копнея да си дойда при вас, скъпи мои, мое второ и трето „аз“, и съм ви безкрайно благодарен, че ми сторихте това добро. Нали не можех да проявя сам инициативата, колкото и да ми се искаше!)

Ако можете, повярвайте ми, Лаз и Лор: тукашните зрели жени не знаят кога могат да забременеят. Те разчитат или на късмета, или на противозачатъчните, които тук или не са сигурни, или нищо не струват. Не могат да научат евентуалната дата на зачеването дори от докторите си, защото онези още не умеят да я определят. Генетиката изобщо не съществува, така че няма и генетици. През 1916 година медицината е твърде примитивна. Лекарите полагат всички усилия, но тяхното изкуство все още доста мяза на шаманство. Хирургията е примитивна, също като шепата лекарства, които, доколкото знам, са безполезни, дори вредни. Що се отнася до контрацепцията — дръжте се да не паднете! — тя е забранена със закон.

Ето още един закон, който е създаден, за да бъде нарушаван… и тук правят точно това. Но законът и обичаите спъват прогреса в тази област. Понастоящем (през 1916 година) най-разпространеният начин за предпазване от забременяване е поставянето на плътно прилепнала гумена кесийка върху мъжкия полов орган… с други думи, те се сношават, без да се докосват. Никакви писъци, моля, вас никой и никога няма да ви принуди да използвате този начин. Разбира се, че човек го е гнус дори да слуша за това.