Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Сегашното пътуване във времето бе проста работа, направо развлечение. Чудесна практика преди истинското пътешествие — до Англия от времето на Елизабет — това беше истинската му цел.

Лазарус преброи парите… три долара и осемдесет и седем цента. Не е зле.

— Пък аз вече те броях за удавник — рече ковачът. — Какво, олекна ли ти?

— Да, много. Благодаря.

— Няма за какво. Дикън Еймс разправя, че си бил механик.

— Умея да боравя с инструментите.

— А в ковачница работил ли си?

— Да.

— Я си покажи ръцете.

Лазарус обърна длани.

— Ти си градски — каза ковачът.

Лазарус си замълча.

— Или тия ръце са се изнежили, докато си бил на топло, а?

— Може и така да се каже. Още веднъж благодаря за всичко.

— Чакай малко. Плащам трийсет цента на час. И ще правиш, каквото ти наредя, инак ще те уволня още след първия час.

— Става.

— Разбираш ли от коли?

— Малко.

— Я виж дали ще се справиш с Ламаринената Лизи — ковачът кимна към далечния ъгъл на работилницата.

Лазарус огледа малкото фордче, което бе забелязал още одеве. Задната облегалка беше махната и с помощта на поставения на нейното място дървен сандък колата беше превърната в пикап. По колелата личаха следи от пътна кал, но инак бяха в чудесно състояние. Лазарус вдигна предната седалка, провери колко е бензинът с мерната летва, която откри пак там — оказа се, че резервоарът е наполовина пълен. Провери и запасите от вода и ги допълни с помощта на намерената в работилницата помпа.

Отвори капака и се зае да разглежда мотора. Жицата от намотката беше разкачена. Лазарус я свърза.

След като пробва ръчната спирачка и сметна, че не е съвсем наред, Лазарус блокира колелата и чак след това се зае да запали мотора и даде газ.

Предпазливо завъртя манивелата, завъртя я пак… после още веднъж.

Моторът изрева: малката кола се разтресе. Лазарус се метна на шофьорската седалка, измести регулатора на запалването с три деления и отпусна газта.

Ковачът го погледна.

— Е, добре, гаси и ми покажи как се оправяш с чука.

По време на почивката, която си даде Том Хейнмец, за да хапне, Лазарус отиде до магазина, намиращ се на две пресечки от работилницата, купи за 5 цента четвърт литър мляко първо качество, като остави и 3 цента залог за бутилката. Хлябът, който струваше един никел 90, му се видя малък, така че брои един дайм за по-големия самун, защото днес не беше закусвал. После се върна в ковачницата и с истинска наслада се зае да обядва, като междувременно бе принуден да изслуша лекция за възгледите на господин Хейнмец.

Оказа се, че той е прогресивен републиканец, принуден обаче да изневери на предпочитанията си, тъй като господин Уилсън не беше допуснал страната да се намеси във войната.

— Съмнявам се, че би успял да направи още нещо добро; такава скъпотия не сме имали досега… освен това симпатизира на Британия. Виж оня глупак Хюз със сигурност щеше да ни забърка във войната в Европа. Няма от кого да избираш. Виж аз бих гласувал за Ла Фолет. Но на тях не им стигна акълът да го предложат. Германия ще победи, той го знае, а ние като глупаци вадим кестените от огъня за англичаните.

Лазарус тъжно кимаше с глава в знак на съгласие.

Хейнмец заръча на „Тед“ да дойде в седем сутринта. Но още преди залез-слънце забогателият с три долара Лазарус, с натъпкания си с кренвирши, кашкавал и крекери стомах, се беше озовал извън града и пое по пътя, който водеше на запад. Градчето си го биваше, в ковачницата също не беше зле, но Лазарус не беше тръгнал да пътешества, за да клечи десетина години в някаква дупка и да печели по трийсет цента на час. Искаше му се да постранства, да долови аромата на времето.

Освен това Хейнмец беше голям досадник. На Лазарус не му хареса, че ковачът бе огледал дланите му, за да разбере колко отдавна е излязъл от затвора, нито пък оная история с прекъснатата жичка. Освен това Хейнмец не бе спрял да го разпитва през цялото време; за акцента Лазарус се бе отървал с помощта на общи фрази, но ковачът не миряса и продължи да пита: къде е преминало детството на Лазарус, кога точно родителите му са пристигнали тук от Канада, и така нататък.

В по-големите градове си е друго, хората не се интересуват чак толкова от теб, освен това е лесно да намериш начин да печелиш повече от трийсет цента на час, без да ти се налага да крадеш.

Вървял бе повече от час, когато зърна някакъв странен автомобилист — очевидно това бе селският доктор, мъж на възраст, който се сражаваше със спуканата гума на своя „Максуел“. Лазарус запали фенера и го връчи на доктора с молба да му свети, сетне залепи гумата и я напомпа, а накрая категорично отказа да вземе пари за услугата.