Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Да. Аз и Дора ще пазим тишина.

— Позволи ми първо да ти кажа, че аз и Лор не възнамеряваме да търсим помощ от Ищар и да използваме спермата от твоята банка. Съществуват и други възможности, срещу които едва ли ще можеш да възразиш. Например метода, по който бяхме родени ние. Аз лесно бих могла да износя имплантиран клонинг от своята собствена тъкан. Лор — също. Можем и да си сменим клонингите — по чисто сантиментални причини, тъй като имаме идентични генни структури. Виждаш ли нещо нередно в това? От генетична или емоционална гледна точка? Или от някоя друга?

— Мм… не. Необичайно е, но си е ваша работа.

— Не по-трудно — тъй като Ищар все още притежава образци от твоята тъкан — е да клонираме теб … Тогава двете с Лорелай ще родим идентични близнаци, всеки от които ще бъде Лазарус Лонг с точност до последния ген — с изключение само на твоя несравним жизнен опит. Това приемливо ли е за теб?

— Хм. Чакайте малко. Трябва да помисля.

— Позволи ми да добавя, че ще прибегнем до този вариант в краен случай… ако все пак загинеш. Или не се върнеш.

— Не започвайте да подсмърчате пак! Е, ако умра, ще е все едно какво е мнението ми, нали?

— Разбира се, защото ако не го направим ние, Ищар ще имплантира клона ти в някоя друга, например в себе си — с помощта на Галахад. Но ако аз и Лорелай Ли го направим… много искаме да бъде с твоята благословия.

— Мм… значи, когато умра… е, добре, съгласен съм, може. Имате благословията ми. Ще ви кажа само…

— Какво, братко?

— Дръжте се строго с малкото зверче. Или зверчета. Аз бях отвратително дете. Всяка от вас е създавала бъркотия за шестима, но аз бях още по-зле. Ако още от първите дни не дадете ясно да се разбере кой командва, той… те… Аз , по дяволите! „Аз“ ще ви усложня животите!

— Ще се опитаме да се справим с… „теб“, Лазарус. За щастие имаме много добра представа какъв „кучи син“ можеш да бъдеш!

— Ох! Толкова ли съм проклет?

— Е, недей сега да трепериш с брадичка. Работата е там, че си ни разглезил… и ще ни е много трудно да не разглезим теб . Но ще запомним съвета ти. Искаме да те попитаме само още едно нещо, за да приключим с генетиката. Колко деца си имал?

— Уф… Страшно много, предполагам.

— Ти знаеш съвсем точно колко са. Ние също. Числото е достатъчно голямо, за да бъде разглеждано като статистическа величина. А колко от тях бяха увредени?

— Хм… не съм чувал за такива.

— Защото не е имало. Ищар трябваше да го знае — заради работата си. Така че Джъстин провери в архивите и го потвърди. Братко, не знам колко често се е случвало това в двайсети век по григорианския календар, но твоята генетична карта е идеално чиста. Както и нашата, разбира се.

— Чакай малко! Аз не съм в крак със съвременната генетика, обаче…

— … обаче Ищар е ! Или искаш да спориш с нея? Ние с Лор й се доверяваме за всичко, тъй като не сме много силни в генетиката. И тук, в „Дора“, разполагаме с официалното становище на Ищар относно твоята генетична карта. Ако искаш — запознай се с него. Естествено, на нищо не се надяваме, но причините, поради които ни отхвърляш, нямат нищо общо с генетиката.

— Пак каквото си знаеш! Изобщо не ви отхвърлям!

— А ние твърдим, че ни отхвърляш! Ние сме изкуствени създания и всевъзможните морални обичаи на миналото, като например инцеста и другите подобни глупости, нямат отношение към нас — много добре го знаеш. Ясно е, че всичките ти думи са само оправдание, за да не правиш неща, които не искаш да правиш. Естествено, съвкуплението с нас може да ти изглежда като мастурбация, но не може да бъде инцест, защото ние не сме твои сестри. Не сме твои роднини в какъвто и да е смисъл на тази дума. Ние сме ти . Всеки свой ген сме получили от теб . Ако ние те обичаме — а това е вярно — и ти ни обичаш — което също донякъде е истина — значи имаме нарцисизъм, любов към самия себе си. И този нарцисизъм би могъл да бъде консумиран. — Лазули замълча и въздъхна. — Това е всичко. Хайде, Лор, да вървим да спим.

— Почакайте, момичета! Лаз, значи Ищар твърди, че е безопасно?

— Нали ти казах! Но ти не ни искаш, така че — по дяволите всичко!

— Никога не съм казвал, че не ви искам . Защо мислите, че спрях да ви гушкам, вас, двете очарователни малки маймунки, когато започнахте да израствате?

— О, приятелче!

— Сигурно наистина съм нарцис, защото смятам, че моите две идентични копия са най-привлекателните, най-секси и най-развратни от всички блудници, които някога съм виждал.