Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лазарус смени темата на разговора:

— Защо каза „четири, а не три“?

— Братко, нима се срамуваш, че си го направил с Минерва? Не мога да го повярвам. Нито пък Лаз.

— Ъ… Не, не се срамувам, гордея се! По дяволите, вие двете сте способни винаги да забъркате някоя бъркотия! Просто не вярвах, че тя е казала на някого. Аз не съм го споделял с никого.

— А към кой да се обърне тя, ако не към нас?

— Искаш да кажеш: „Към кого да се обърне…“

— По дяволите, братко, сега не е моментът да ни учиш на граматика! Минерва дойде при нас за съвет — и утешение! Защото се намираме в същото затруднено положение, в което е и тя. Тоест в което беше тя. Защото излезе от храстите доволна като котка. Ти я направи щастлива…

— … след като толкова беше плакала…

— … а сега ще бъде щастлива, дори ако не успее да зачене…

— … защото веднъж е достатъчно — като символ. Дори и да не се е получило…

— … Ищар ще оправи нещата…

— … и разбира се, ние узнахме, че най-накрая си престанал да се измъкваш и си направил това, което трябваше да направиш преди много години…

— … и ние нагласихме нещата така, че да поговориш насаме с нея…

— … и я посъветвахме да потрепери с брадичката си, ако сълзите се окажат недостатъчни…

— … но всичко стана както трябва и сега тя е щастлива…

— … обаче ние нямаме същия късмет и въпреки това няма да плачем пред теб…

— … и няма да треперим с брадички; това е нещо детинско. Но ако не го направиш просто защото ни обичаш…

— … тогава всичко да върви по дяволите — вероятно няма да използваме банката с твоята сперма…

— … може би ще е по-добре Иш да ни стерилизира…

— … не временно, а завинаги…

— … и ще престанем да бъдем жени — заради провала ни…

— ПРЕСТАНЕТЕ! Ако нямате намерение да плачете, за да ме убедите, тогава за кого са предназначени всичките тези сълзи?

— Това не са такива сълзи, братко. Това са сълзи на гняв. Да вървим, Лор. Опитахме се — и загубихме. Хайде да спим.

— Да вървим, сестричке.

— Ще разреши ли командирът да се оттеглим?

— Той няма да разреши, по дяволите! Сядайте обратно долу! Момичета, не можем ли да поговорим спокойно, без този натиск, който ми оказвате от две посоки?

Близначките седнаха. Капитан Лорелай погледна сестра си и каза:

— Лаз се съгласи аз да говоря от името на двете. Не е имало натиск от две посоки.

— Как работят мозъците ви — в тандем или паралелно? — замислено се поинтересува Лазарус.

— Ние… мисля, че това не е свързано с темата.

— Просто научен интерес. Ако ме научите и аз да го правя, ще съставим страхотен отбор.

— За това може само да се мечтае, Лазарус… тъй като ти ни отхвърли.

— По дяволите, момичета, аз не съм ви отхвърлил и никога няма да го направя!

Те нищо не казаха. Той продължи, явно разстроен:

— Проблемът има два аспекта — генетичен и емоционален. В генетично отношение сме много странен случай: почти идентични мъжки и женски организми. Повече от „почти“ — четирийсет и пет четирийсет и шести, ако трябва да бъдем точни. Което прави вероятността за усилване на лошите белези в евентуално наше потомство много по-голяма, отколкото при обикновени брат и сестра. Освен това нас ни смятат на Хауардовци само от учтивост, тъй като нашите гени не са преминали през двайсет и четирите века системна селекция. Аз съм прекалено близо до първите участници в експеримента. Всичките ми баби и дядовци бяха от началното поколение, избрано от фондацията, така че моят организъм, роден през 1912 година по григорианския календар, не е участвал в изчистването на генетичния фонд. И вие, скъпи мои, се намирате в същото положение като мен, въпреки че четирийсет и шестата ви хромозома дублира моята четирийсет и пета. Просто рискът за усилване на лош белег е огромен.

Той млъкна. Коментари не последваха. Лазарус сви рамене и продължи:

— Емоционални възражения имам само аз; при вас двете те явно отсъстват. Което е напълно разбираемо, тъй като концепцията, взета от Стария завет, беше сменена от съветите на генетиците на Семействата. Аз не оспорвам тяхната гледна точка. Аз я приветствам, тъй като — когато генетичните карти са несъвместими — тя забранява брака между хора без роднинска връзка помежду си със същата строгост, с която забранява брака между роднини. Обаче аз разсъждавам не от позицията на науката, а на чувствата. Предполагам, че сега никой, освен учените, не чете Стария завет, обаче той беше основата на културата, в която бях възпитан. Спомнете си как се наричаше краят, в който съм роден — „Библейски пояс“. Момичета, много е трудно човек да се отърве от табутата, с които е свикнал от най-ранното си детство. Дори ако още тогава е разбирал, че са безсмислени.