Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Какво общо има външността ми? — възмути се Дора. — Мисля, че изглеждам доста добре!

— Скъпа, ти просто си като изваяна… за космически кораб си прекрасна. Проблемът е, че неидентифицираните летящи обекти — НЛО — са били наричани и „летящи чинии“. Не вярвам в парадоксите… но просто не искам да се набиваме на очи.

— Братко, а може би ние сме едно от тези „НЛО“, за които говориш?

— Хм. Предполагам, че е възможно. Ако е така, трябва да внимаваме някой да не се опита да ни обстрелва. Искам спокойно пътешествие. Ако всичко мине както трябва, можем да обсъдим идването на една от вас с мен при следващото пътуване. Въпреки че според мен едно червенокосо момиче е доста по-подозрителен обект, отколкото НЛО. Добре, да се върнем към кратера. Възнамерявам да съм в него, преди залеза и след изгрева на слънцето десет дни преди и десет дни след датата на десетата годишнина от оставянето ми там. Какво ще направите, ако ме няма?

— Точно след половин земна година ще те потърсим на върха на най-високата пирамида в Гиза — отвърна Лапис Лазули. — Ето тук . В полунощ. Плюс-минус трийсет дни, защото не си сигурен, че ще де добереш дотам навреме. Най-вероятно ще успееш да се качиш на пирамидата само веднъж, след като платиш необходимия подкуп и всичко останало. Братко, какво да направим, да си отидем и после да се върнем в същата времева ос, или да останем на орбита и да чакаме?

— Както решите. Няма да ми се наложи да ходя в Египет, освен ако някаква глупост не ми попречи да се срещна с вас в Арканзас. Добре, а ако ме няма и на двете места, как ще постъпите? Лори?

— Ще те потърсим пак на същите две места — съответно след една година и след година и половина.

— А после?

Лорелай погледна сестра си.

— Братко, тази част от инструкцията няма да ни е от полза…

— … нито пък на Дора…

— Определено!

— … защото ние няма да повярваме, че си умрял…

— … колкото и рандевута да пропуснеш…

— … ние ще проверяваме и двете места ден след ден…

— … и нощ след нощ…

— … а разликата в часовете ще ни позволява на изгрев и залез-слънце да сме в Аризона, а в полунощ — в Египет…

— … Дора ще се справи…

— Можеш да се обзаложиш!

— … ще те търсим ден след ден…

— … и година след година…

— … докато се появите , сър!

— Капитан Лорелай, ако пропусна четири пъти датите за рандеву, значи съм мъртъв. Ще трябва да се примирите. Да ви напиша ли това на ръка?

— Командир Лонг, ако си мъртъв, няма да можеш да ни даваш заповеди. Логично е.

— Но вие ще смятате, че съм жив! Следователно ще се наложи да изпълнявате заповедите ми. По същата логика.

— Сър, ако се намирате извън кораба и нямате никаква връзка с нас, то няма да можете да ни давате никакви нареждания. Ние можем да проверяваме и двете места през всичките единайсет и половина години от момента на оставянето ви…

— … и да продължаваме да го правим и след това, защото обещахме на семейството да те върнем обратно…

— … дори ако ни се налага от време на време да се връщаме вкъщи за подмладяване…

— … или за да родим деца, но тези събития няма да отнемат никакво време по тукашната времева ос… както самият ти отбеляза по друг повод.

— Това е метеж!

Близначките се спогледаха.

— Аз ще се справя, Лаз; днес е нечетен ден. Лазарус, самият ти си ни учил, че командирът на кораба е просто пътник, защото за всичко отговаря капитанът. Затова „метеж“ е неуместна дума в дадения случай.

Лазарус въздъхна.

— Възпитал съм двама нахални космически адвокати.

— Братко, на това си ни учил. Ти.

— Е, добре. Наистина така съм ви учил. Вие победихте. Но ще е глупаво да ме чакате ден след ден, година след година, до безкрайност. Още не съм виждал затвори, от които да не може да се избяга за година — а съм бил в доста. Дали да не отменя цялата лудория? Не. Е, добре, няма да споря. А сега за времевите маркери. Ако трябва да се правят пренастройки, най-лесният начин е да се приземите и да си изясните точната дата по григорианския календар. Но аз не искам да го правите, защото нямате опит в общуването с чужди култури; може да закъсате и няма да съм наблизо да ви отърва.

— Братко, нима мислиш, че сме толкова глупави?

— Не, Лаз, не мисля , че сте глупави. Вие притежавате същия мозъчен потенциал, с който аз започнах някога, а аз далеч не съм глупав, иначе не бих оцелял толкова дълго. Освен това сте получили доста добро образование, значително по-добро от образованието, което аз имах на вашата възраст. Но, скъпи мои, ние говорим за Тъмните векове . Вие двете сте свикнали на рационални реакции… там няма да срещнете такива. Не бих ви разрешил да се приземите в тази ера, дори ако сте заедно с мен, преди да съм ви обяснил подробно как да бъдете ирационални в делата и постъпките си. Наистина.