Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лазарус направи пауза и продължи:

— Не се безпокойте, съществуват два начина за определянето на времето от космоса. Единият от тях е методът на Либи — досаден, но ефективен; сравняване на местоположението на планетите в Слънчевата система. Проблемът е, че при измерванията, освен ако не отнемат огромно време, може да се допусне грешка и да се обърка истинското разположение на планетите с някое, станало преди хиляда години.

Затова ще използваме белезите, които времето оставя на повърхността на Тера. Доста надеждно е радиоактивното датиране на появата на този кратер. Във всеки случай, ако той липсва, значи сте се появили няколко века по-рано от необходимия момент. Напълно подходящи са датите на построяването на Великата китайска стена, египетските пирамиди, Суецкия и Панамския канал. За нещастие и датата на гибелта на Европа е сред тях. Но не се опитвайте да го наблюдавате! Изключвайте екраните и се изнасяйте възможно най-бързо. През тази година всеки непознат кораб, забелязан в небето, ще бъде унищожен, стига да се окаже уязвим. Изобщо, ако някой от времевите маркери от списъка покаже, че сте попаднали в година, по-късна от 1940-а по григорианския календар, веднага се измъквайте и поемайте към по-ранни дати.

Засега това е достатъчно. Според мен е време за сън, въпреки че извън кораба е още светло. Искам да си повтаряте нещата, които ви казах, докато не почнете да си ги спомняте и насън: всички дати и как да търсите и да намирате маркерите, дори когато нямате глобус на Тера пред погледа си. Някакви въпроси? Само не говорете едновременно.

— Аз имам — отвърна Дора. — Ще обещаеш ли да не мамиш на карти?

— По-късно, Дора — каза капитан Лорелай. — Сега ние имаме да му кажем нещо.

— О! Добре, млъквам.

— Да ми кажете какво ? — попита Лазарус.

— Време е да заченем от теб… Лазарус.

— И двете — добави Лапис Лазули.

Лазарус преброи наум десет шимпанзета, после добави още десет.

— Не си го и помисляйте!

Близначките се спогледаха. Лорелай се обади:

— Знаехме, че ще кажеш това…

— … единственият въпрос беше дали ще си учтив и приятелски настроен…

— … значи ще кажем на Иш, че си отказал, и тя ще направи всичко сама… ще използваме твоя сперма… от банка…

— … но щяхме да сме по-щастливи, ако любимият ни брат, който винаги се е държал добре с нас…

— … а сега е решил да си рискува живота в Тъмните векове…

— … би могъл да отхвърли поне веднъж глупавите си предразсъдъци…

— … и да се държи с нас като с биологически зрели жени…

— … а не като с деца, както е свикнал да ни възприема…

— … Айра, Галахад и Джъстин не ни смятат за деца…

— … за разлика от тебе. Това не е просто унижение, а е нещо ужасно, още повече че може и да не те видим отново…

— … не си имал притеснения, когато направи дете на Минерва…

— … да не говорим за Тами, Хама и Иш…

— Престанете!

Те млъкнаха.

— Допускам, че е възможно децата на трите да са от мен, но аз толкова съм внимавал, че математически е много слабо вероятно.

— Математически е напълно вероятно, Лазарус. Знаеш, че Джъстин, Айра и Галахад си отстъпват реда един на друг. Може да се смята за сигурно, че баща на първото дете на Минерва е Айра, а на първото дете на Тамара — Джъстин. И ако нещо не се получи както трябва, Ищар поправя грешките с помощта на банките със сперма. Така е било и в твоите четири — а не три — случая.

— Но аз нямам своя банка!

Момичетата отново се спогледаха.

— Искаш ли да се обзаложим? — попита Лапис Лазули.

— Ще се минеш, приятелче — обади се компютърът.

Лазарус се замисли.

— Значи Ищар ме е измамила преди двайсет години, когато ме подмладяваше.

— Би могла, Лазарус — спокойно се обади Лорелай, — но не го е направила. Знаем, че твоята сперма в банката е от по-скоро. Замразена е преди година, след деня, в който ти обяви датата на полета.

— Невъзможно.

— По-добре не казвай, че е невъзможно. Кой е най-добрият контейнер за съхранение на сперма, преди техникът да я сложи в банка?

Лазарус беше озадачен.

— Е… аз бих… По дяволите!

— Правилно, братко. В някоя жена. Ти много внимаваше кога да допускаш съпругите си в своето легло, но те отиваха при Ищар или Галахад веднага щом заспиш… Естествено, подправяха и календарите си. Работата е там, любими ни братко, че гените ти не са твоя собственост, никой не може да притежава гените си. Това са твои думи — от разказа ти за създаването на Минерва. Гените принадлежат на расата ; те просто се съхраняват временно от индивидите. И всички ние, след като разбрахме, че наистина възнамеряваш да осъществиш това безумно пътешествие, решихме, че имаш право да рискуваш живота си, но не и да погубиш уникалния си набор от гени.