Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Значи, взимате писмото и се връщате в яхтата… и се оказва, че люкът е затворен, а отпред пази шериф. Корабът е конфискуван.

— Какво?

— Дора, моля те, не ми викай в ухото. Това е хипотетичен случай.

— Ще е добре за този шериф, ако умее да стреля точно — мрачно изрече Лапис Лазули.

— Лази — отговори брат й, — деветстотин деветдесет и девет пъти съм ти казвал, че ние не носим оръжието само за кураж. Ако не искаш да го използваш, по-добре ходи без оръжие, а в случай на необходимост нека да стреля сестра ти. А сега ми кажи защо не бива да се стреля в шерифа?

— О, ама аз искам да ме спасят!

— Тихо, Дора. Лаз?

— Ъ… ние не стреляме в ченгета. Никога.

— Не е съвсем така. Не стреляме в ченгета, когато има някакъв начин да го избегнем. По-безопасно е да се целунеш с гърмяща змия. През тези две хиляди години винаги съм намирал начин да избегна стрелбата по полицаи — въпреки че веднъж ми се наложи да стрелям; встрани — за отвличане на вниманието. Обстоятелствата бяха необичайни. Но в нашия случай да се стреля в ченгето ще е повече от безполезно, тъй като pro tem председателят вече ще е конфискувал кораба ви.

— Помогнете — прошепна Дора.

— Мадам Барстоу никога не би направила подобна мръсотия.

— Не казвам, че ще е Сюзън Барстоу. Арабела например, ако се беше задържала на поста си, с огромно удоволствие би изиграла подобен номер на семейство Лонг. Да предположим, че Сюзън умре и новият pro tem председател с нищо не е по-добър от Арабела. Нямате кораб, нямате документи — какво ще направите ? Не забравяйте, че моят живот зависи от вас, че без помощта ви аз ще остана в Тъмните векове. Какво ще направите?

— Когато си в опасност или се съмняваш, напред хвърли се с боен вик — изрецитира Дора.

— О, стига, Дора! — каза Лапис Лазули. — Определено няма да изпадаме в паника. Ще разполагаме с десет години, за да измислим… Хей! Момент, пак нещо се обърках с времето. Ще търсим изход и сто години, ако се наложи. Или повече.

— Сто години са много — възрази Лорелай. — Ще успеем да откраднем друг кораб доста по-рано.

— Мислете мащабно — посъветва ги Лазарус. — Откраднете направо Плеядите. А още по-добре е да минете без подобно нещо, Лор.

— Но нали самият ти някога си откраднал космически кораб?

— Защото нямах време да измисля нещо по-добро. Но когато имате достатъчно време на разположение, опитайте се да бъдете честни. Не нарушавайте правилата, защото може и да ви хванат. Парите са универсалното средство. Само че за да ги спечели, човек се нуждае от време и изобретателност. Понякога се налага да поработи здравата. Спечелете достатъчно пари и ще можете да откупите „Дора“ обратно. Но ако това е невъзможно, с много по-малко пари ще се доберете до Терциус, а там Айра и семейството ще успеят да намерят звездолет, в който вие ще въведете данните, оставени от Дора на Атина, и ще се върнете за мен.

— А някой да възнамерява да спасява мен ?

— Дора, скъпа, още не се е случило нищо и едва ли ще се случи. Но ако все пак стане нещо подобно и близначките не успеят да те спасят… да речем, новият ти собственик те откара в другия край на Галактиката…

— Ще го размажа още първия път, когато реши да се приземи!

— Дора, престани да се правиш на идиотка. Ако някога те загубим, което е слабо вероятно, и близначките не успеят да те спасят, но успеят да спасят мен, тогава, ако се грижиш за себе си, не размазваш никого и не правиш никакви глупости, ние непременно ще те открием и ще те върнем у дома. Ще се заемем с тази работа и тримата. Без значение колко време ще ни отнеме. Лаз? Лори?

— Можеш да се обзаложиш! „Един за всички, всички за един!“ И ние не сме само четирима, Дора; цялото семейство ще тръгне да те търси — всички възрастни, деветте деца… по това време може да сме станали още повече… и Атина! Братко, когато Айра предложи всички да приемем фамилията Лонг, това толкова ми хареса, че даже не се разплаках. Сестричке, ти си Дора Лонг, а Лонгови не се изоставят един друг!

— Чувствам се по-добре — каза компютърът и подсмръкна.

— Няма причини да се чувстваш зле, Дора — продължи Лазарус. — Ти сама започна този разговор, като прояви пренебрежение към предпазните мерки. Затова измислих ситуация, в която ще се окажат необходими. Представи си, че близначките не успеят да получат от Атина програмата, оставена от тебе? Тогава ще се наложи да се върнат при времевия маркер и да направят пренастройка. Не е изключено да попаднат на друга планета и да се разорят. Тогава ще им трябват пари. Помислихте ли по въпроса, момичета? Как ще се справите? Ще успеете ли за сто години? Без да направите някоя глупост, заради която да попаднете в затвора?