Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Джъстин, освен на теб подобни съобщения бяха изпратени на всички важни чиновници, а през това време Арабела се намираше в най-големите и разкошни апартаменти на двореца и беше доста раздразнена от факта, че вратите не се отваряха и асансьорите не работеха, както и всевъзможните средства за комуникация — освен в случаите, в които аз не пожелаех да говоря с нея. По дяволите, аз не й позволих дори да изпие чаша кафе, докато не спря да се ежи и не се съгласи, че аз съм председателят и аз командвам.

След това нямахме проблеми с нея, даже донякъде се сприятелихме. Правех всичко, което поиска, само дето не я пусках на свобода. Тя изпълняваше текущите си задължения — не исках да се обременявам с тях. Нищо не рискувах, тъй като Минерва я следеше и не й позволяваше да излезе от границите на позволеното, а Арабела бе наясно с това. Преди да отлетя, двамата дори се появихме заедно в сутрешните новини и тя произнесе речта си, както подобава на една дама, а аз публично й благодарих, не по-малко лицемерно.

Но сега административният компютър е в нейна власт, и ако се върна пак, първо ще трябва да си сваля шапката. Не, Джъстин, попитах те за настоятелите на Секундус не защото възнамерявам да свикам събрание; просто си помислих, че извънредно събрание могат да предизвикат които и да било двайсет настоятели, но се надявам, че няма да се решат на такова безразсъдство. Дано и на теб не са ти хрумнали подобни идеи. Тя може да затвори всичките и да ги изпрати на Блаженство. Или може да позволи събранието да започне, а после да се отърве от обърналите се против нея. Във всеки случай ти гарантирам, че няма да се предаде без борба. Веднъж я хванах със свалени панталони, втори път тя няма да допусне да я изненадат.

— Значи ще има кръвопролития?

— Възможно е, не виждам друг изход. Но ти и аз не можем да променим нищо. На всички въпроси, свързани с държавните дела, обикновено има един правилен отговор: Не прави нищо. Такива са времената — на съзидателното бездействие. Не се забърквай. И чакай.

— Дори ако знаеш, че нещата не вървят на добре?

— Дори тогава, Джъстин. И да гориш от желание да спасиш света, няма да промениш нищо, само дето може драстично да намалиш продължителността на живота си. Предвиждам три възможни варианта. На първо място, Арабела може да бъде убита. Тогава настоятелството ще избере друг pro tem председател; да се надяваме, че ще е някой разумен. Или пък тя ще изкара десет години — до следващото събрание на настоятелството. В такъв случай и настоятелите ще имат шанса да проявят разум. А може и тя да поумнее и да не се излага на куршумите, а да не укрепи властта си толкова здраво, че да не може да бъде махната оттам, освен чрез революция.

Последният вариант ми изглежда най-слабо вероятен. По-скоро ще я убият. Но каквото и да се случи, то не е наша работа. Ние сме жители на Терциус. На Секундус живеят милиард човека; нека сами си разрешават проблемите. Ние с теб спасихме архивите, и това е прекрасно; цялата история на Семействата ще се съхрани.

След няколко години ще ти осигурим необходимото оборудване — на теб или на твоя приемник — за да можеш да се занимаваш с поддържането на архива, така както си го правил на Секундус. Дотогава Атина ще съхранява данните. Аз ще уведомя всичките населени планети, че архивите са преместени тук. И ще обявя, че вече събранията на Семействата ще се провеждат тук, и че настоятелите са добре дошли.

— Мистър председателю — обади се компютърът, — мистър Джонс иска да знае кога ще бъдете готов да обядвате.

— Моля те, кажи му, че след малко ще дойдем. Недей да бързаш, Джъстин; ако си търпелив, нещата ще се уредят от само себе си. Не ни остава друго — трябва да сме търпеливи, защото, докато новината обиколи всички населени планети, ще минат години. Така че почакай един век. Имам тук едно лично съобщение за теб. Всъщност, един от нас ли си вече? Член на семейството ни и баща на децата ни?

— Да. Искам да бъда.

— Желаеш да го оформим официално? Добре, тогава да изпълним един кратък обред. А по-късно ще организираме какъвто пожелаеш ритуал. И така, Джъстин, ще бъдеш ли наш брат? Докато звездите остареят и слънцето ни загине? Ще се биеш ли заради нас, ще лъжеш ли заради нас, ще ни обичаш ли и ще ни позволиш ли да те обичаме?

— Да!

— Това е всичко. Атина го записа. Направи общодостъпен записа, Атина.

— Изпълнено, Лазарус. Добре дошъл в семейството, Джъстин.

— Благодаря ти, Атина.

— А личното съобщение до теб е следното: Тамара каза да ти предам — ако се ожениш за нас, — че възнамерява да помоли Ищар да премахне имунитета й срещу зачеване. Не е твърдяла, че прави това само заради теб. Напротив, увери ме, че възнамерява да има деца от всеки от нас, и то за възможно най-кратко време; само тогава тя ще се почувства пълноправен член на семейството. Въпреки това аз съм сигурен, че решението й е предизвикано от твоята поява. Така че ние, останалите, смятаме да се оттеглим встрани и да празнуваме, докато работиш върху първото й дете. На нашата Тами това ще й хареса.