Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Мисля, че Старейшината се отнася по този начин към всичко. Сега внезапно бе „взел председателското чукче“; компютърът веднага се досети, Галахад също. Нямаше от какво да се притеснявам.

— Никога не бих повярвал — каза Лазарус, — че главният архивар на Семействата ще тръгне на толкова дълъг път заради едно незначително съобщение. Така че ми обясни каква е причината за идването ти.

Да измисля някакво оправдание? Не, отговорът трябва да бъде искрен.

— Мистър председателю, време е да се копират архивите някъде извън Секундус. Дойдох, за да разбера дали може да бъде направено на Терциус.

— Продължавай.

— Гражданските вълнения още не са започнали. Но симптомите са налице и аз не знам колко време остава, докато се превърнат в открито насилие. Народът на Секундус не е свикнал с произвол и всекидневна смяна на законите. Предполагам, че бедата ще дойде скоро. И ще смятам, че съм изпълнил служебните си задължения, ако унищожаването на архивите на Секундус не доведе до загубата на нашите анали. Те се пазят в подземни бункери, които обаче могат да бъдат разрушени. Мога да си представя единайсет начина, по които архивите да бъдат унищожени частично или цялостно.

— Където има единайсет начина, съществува и дванайсети, и тринайсети, и така нататък. Обсъждал ли си проблема с някой друг?

— Не! — отвърнах светкавично. — Не исках да давам идеи на никого.

— Разумно. Понякога единственият начин да защитиш една слаба точка е да не обръщаш вниманието на останалите върху нея.

— И аз си помислих същото, сър — съгласих се аз, — но когато притеснението ми нарасна, реших да предприема мерки за защитата на материалите. Първо наредих всички входящи данни да се дублират при постъпването им в архива. Исках и да копирам целия архив, а после да го изпратя някъде, но нямах достатъчно средства, за да купя необходимите кубове памет. Трябваха ми уелтънови микрозърнести кубове — други носители не биха се побрали на кораба.

— А кога започна да копираш новопостъпилата информация?

— Скоро след събранието на настоятелството. Очаквах, че ще изберат Сюзън Барстоу, но те предпочетоха Арабела Фут-Хедрик. И аз се разтревожих, защото си спомних за годините, през които следвахме заедно в университета. Реших да си подам оставката. Но тогава започнах работата над вашите мемоари.

— Джъстин, предполагам, че не това е било причината да не напуснеш. Очакваше ли, че Арабела може да назначи някого на твоето място?

— Възможно беше, сър.

— Добре, няма значение. Успя ли да запишеш копираната от теб новопостъпила информация на уелтънови кубове?

— Да. Поне толкова средства успях да намеря.

— И къде са тези кубове? Все още на „Пощенски гълъб“?

Предполагам, че съм изглеждал стреснат.

— Хайде-хайде! — възкликна Старейшината. — Те са били важни за теб. Допускаш ли, че ще повярвам, че си ги оставил на много светлинни години оттук?

— Мистър председателю, естествено, кубовете са в багажа ми, който остана в кабинета на ръководителя на колонията Уедърал.

— Атина Палада!

— На дивана за посетители, мистър председателю. Ръководителят на колонията ми нареди да му напомня да донесе багажа на мистър Фут вкъщи.

— Можем да направим нещо по-добро. Главен архиварю, съобщете на Атина Палада кодовете на чантите си. В кабинета на Айра има оборудване, с помощта на което тя може веднага да копира информацията. И не се безпокойте повече за архивите — те вече са копирани в Атина Палада; всичко до момента, в който предадох председателското чукче на Арабела.

Представям си каква физиономия съм направил. Старейшината се изкикоти и каза:

— Защо ли? Понеже ти не си единственият, който се безпокои за архивите на Семействата. Как? Просто ги откраднахме, синко. Аз контролирах административния компютър и го използвах, за да копираме всичко — генеалогията, историята, протоколите от събранията на Семействата — абсолютно всичко, при това главният ти компютър изобщо не разбра какво правим.

Направо под носа ти, главен архиварю. Но не ти казах нищо заради собствената ти безопасност. Не ми се искаше Арабела да се досети за нещо и да те заразпитва. И без това е пълна с идеи. Единственият ни проблем беше намирането на уелтънови кубове. Но намерихме — сега седиш точно над тях, те са на двайсет метра под задника ти. А когато Атина копира донесените от теб, ще разполагаме с целия архив — такъв, какъвто е бил, когато си напуснал Секундус. Сега по-добре ли се чувстваш?