— От време на време най-неочаквано откривам у Галахад признаци на благородство — изрече Лазарус неадресирано. — Някой ден това ще го погуби. Забрави, синко, не ми трябва готвач. Дора готви по-хубаво от всички нас. Но без близначките не мога да мина. Искам да ги наблюдавам как ще се справят със скока във времето, защото по-късно ще им се наложи да го правят сами.
Той се обърна към мен:
— Джъстин, ти си добре дошъл, но пътешествието ще бъде скучно. Ти ще разбереш, че сме се преместили във времето едва когато ти кажа, че се е случило. Възнамерявам да отида до една лесна за откриване планета, защото аз и Либи сме я изследвали и сме определили точно траекторията й. Не мисля да кацам — там е доста опасно. Смятам да използвам планетата като часовник.
Сигурно звучи глупаво. Но е невъзможно да бъде установено точното време в космоса с помощта на радиоизотопните часовници на борда на „Дора“. То може да бъде определено по местоположението на небесните тела, но този метод изисква продължителни измервания и изчисления. Значително по-просто е да се кацне на някоя цивилизована планета, да се почука на нечия врата и да се попита.
Може да се използва и добре позната планетна система — като тукашната, тази на Секундус, Слънчевата система или която и да е друга. Ако Дора притежава необходимите данни, тя може да определи по местоположението на планетите колко време е изминало — като по стрелките на часовник. Либи направи това на „Ню Фронтиърс“, когато се приближавахме към Слънцето.
Но за това пътуване съм избрал нещо ново. Някога оставих нещо на орбита около планетата, при която ще отидем. По-късно така и не успях да го намеря, въпреки че направих всичко възможно… Става въпрос за ковчега с тялото на Анди Либи.
Така че смятам да хвърля един поглед там и ако го намеря, ще означава, че съм се озовал в интервала между две добре познати дати. Така ще докажа, че теорията за пътуванията във времето е правилна. Следиш ли мисълта ми?
— Мисля, че да — отвърнах. — Ще получите експериментално доказателство. Но аз съм толкова далеч от теорията на полето, че не мога да кажа нищо определено.
— Не е необходимо. Аз самият не разбирам кой знае колко добре тази теория. Първият компютър, създаден, за да работи с двигателя „Либи-Шефилд“, беше отражение на уникалния мозък на Либи. Впоследствие компютърът само се е усъвършенствал. Ако попаднеш на пилот, който ти каже, че разбира всичко, а компютърът му служи само за помощно средство, не се качвай на кораба му — той е измамник. Какво има, Тина?
— Аз разбирам от астронавигация — обади се компютърът, — понеже Минерва дублира в мен астронавигационните програми на Дора. Но не мисля, че проблемът може да бъде коментиран на английски, галакта или на какъвто и да било друг език, използващ думи. Мога да разпечатам основните уравнения и да покажа извадка от статистическата картина на динамичния процес. Искате ли?
— Не си прави труда — отговори Лазарус.
— Господи, не! — помолих я и аз. — Благодаря ти, Атина, но аз нямам амбицията да ставам междузвезден пилот.
— Галахад — каза Лазарус, — защо не повдигнеш мързеливото си туловище и не потърсиш нещо за обяд? Да речем по около четири хиляди калории за всеки? Джъстин, попитах те дали възнамеряваш да се връщаш на Секундус, защото не искам да го правиш.
— Аз също не искам.
— Атина Палада, запиши частния ми разговор с главния архивар Фут!
— Програмата е стартирана, мистър председателю!
Галахад повдигна вежди и побърза да се отдалечи.
— Главен архиварю, не става ли критична ситуацията в Нови Рим?
— Мистър председателю — внимателно започнах аз, — според мен е така, въпреки че съм дилетант по въпросите на социалната динамика. Обаче… аз дойдох тук не за да ви предам глупавото съобщение на мадам pro tem председателката, а за да поговоря с вас.
Лазарус дълго време ме гледа замислено. И аз започнах да проумявам какво прави личността му уникална. Той притежава умението изцяло да се отдава на работата, която върши, независимо дали става въпрос за разговор за живота и смъртта или за нещо тривиално, като например танцуване при посрещане на гост. Осъзнах това, защото и Тамара е същата; тя умее да отдава на другия всичко от себе си.
Тамара не е изключителна красавица, нито пък превъзхожда в техническо отношение многобройните професионалистки или дори аматьорките. Но не е там работата. Умението й да се концентрира напълно я откроява сред всички добри жени, посветили живота си на това благородно призвание.
Читать дальше