Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Въздъхнах.

— Много по-добре, мистър председателю. Вече мога да остана тук с чиста съвест. Даже се чувствам свободен да подам оставка.

— Недей.

— Сър?

— Остани тук, но не подавай оставка. Твоята помощница се справя с работата и ти й се доверяваш. Арабела няма да може да я изхвърли и да сложи свой човек на нейно място, докато ти не подадеш оставка, тъй като си назначен от настоятелството. Не че незаконните действия я притесняват… но нека не й подхвърляме идеи. Колко настоятели има на Секундус?

— На Секундус ли, сър? Тоест постоянно живеещи на Секундус?

— Не хитрувай, синко.

— Мистър председателю, не хитрувам. Старшите настоятели са общо двеста осемдесет и двама. От тях сто деветдесет и пет живеят на Секундус, а останалите осемдесет и седем са представители на Хауардовците на други планети. За да се вземе политическо решение, е необходимо за него да гласуват две трети от участниците на редовните събрания, провеждащи се веднъж на десет години, или две трети от общия брой на настоятелите — тоест сто осемдесет и осем души — на извънредни събрания. А докато бъде осведомен за тях всеки един настоятел, може да минат години. Споменавам ви за това, защото, ако искате да свикате извънредно събрание, едва ли ще успеете да съберете сто осемдесет и осемте гласа, необходими за свалянето на мадам pro tem председателката от поста й. Старейшината примигна срещу мен.

— Мистър архиварю, защо решихте, че искам да свикам събрание на настоятелството? Или че възнамерявам да свалям от власт нашата скъпа сестра Арабела?

— Долових подобен намек във въпроса ви, сър. И си спомням обстоятелствата, при които върнахте председателското чукче.

— Тогава беше съвсем различно. Действах, ръководен от чисто егоистични подбуди. Старата глупачка искаше да провали плановете ми чрез арестуването на Айра. Обстоятелствата бяха други. Тогава можех да се справя с нея, а сега — не. Синко, не вярвай на хорските приказки; Арабела изобщо не се даде без борба. Наложи се да й взимам председателското чукче насила. И краткото време, през което се подготвях за тръгване, тя прекара заключена.

— Наистина ли, мистър председателю? Няма вид да ви е обидена. Винаги говори за вас с голямо уважение.

Старейшината цинично се усмихна.

— Така е, защото и двамата сме прагматици. Аз се погрижих Арабела да запази достойнството си и тя много добре го знае. Така че сега тя нищо не би спечелила, ако се опита да ми отнеме привилегиите; напротив, дори ще загуби, защото моят статус е полумитичен. По-скоро нейното положение зависи от мен и тя е наясно с този факт. Разбира се, ако някой ден се озова на една планета заедно с нея — което е слабо вероятно, тъй като не съм глупак — ще бъда много внимателен при отварянето на вратите.

Мога да ти разкажа как стана всичко и ти ще разбереш защо няма да успея да го направя отново. Когато й предаде председателското чукче, Айра незабавно напусна двореца — както си беше редно. Но до самото тръгване аз продължих да работя във вилата си на покрива, тъй като дворецът е моя официална резиденция. Естествено, Минерва постоянно беше във връзка с мен и ме предупреди, когато копоите на Арабела хванаха Айра. Отидох и си прибрах чукчето. — Лазарус се намръщи. — Административният компютър на една планета е опасно нещо, Джъстин. Докато той се наричаше Минерва и беше под командването на Айра, всичко вървеше прекрасно. Но виж какво успях да направя аз с негова помощ и си помисли какво може да направи някой друг, който го контролира — например Арабела. Уф… Тина, кажи нещо на Джъстин с гласа на Арабела.

— Изпълнявам, мистър председателю. „Главен архиварю Фут, говори pro tem председателката. Имам честта да ви съобщя, че успях да уговоря нашия изтъкнат прародител, Лазарус Лонг, постоянен председател на Семействата Хауард, да поеме ръководството на Семействата през краткия за съжаление период, оставащ до отпътуването му до новия свят. Моля, разпространете съобщението сред подчинените си. Ще продължа да изпълнявам текущите си задължения, но председателят иска да знаете, че сте свободен да се обръщате към него по всяко време. От името на настоятелството и на председателя с вас разговаря Арабела Фут-Хедрик, pro tem председателка на Семействата Хауард.“

— Е, какво, тя точно това ми каза.

— Да, Минерва свърши добра работа. Тя предаде точно надутостта, характерна за Арабела, и сумтенето, с което накъсва речта си.

— Значи това не беше Арабела? Никога нямаше да се сетя.