Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Исках вие двете да бъдете възпитани по-добре. Разполагах с достатъчно време да сортирам табутата си и да отделя предразсъдъците от действителните знания; аз се опитах — наистина се опитах! — да не ви набивам в главите ирационалните глупости, които ми бяха преподавали и за които твърдяха, че се наричали „образование“. Мисля, че съм се справил успешно, иначе не бихме изпаднали в подобна ситуация. Но ето че пред мен са две съвременни млади жени, а аз, въпреки еднаквите гени, си оставам същия стар дивак — продукт на мрачните времена, в които съм роден. — Лазарус въздъхна. — Съжалявам.

Лорелай погледна сестра си. Двете се изправиха.

— Сър, ще ни извините ли?

— Какво? Нямате ли възражения?

— Сър, емоционалните аргументи не допускат обсъждане. Що се отнася до останалото, защо да ви уморяваме със спорове, след като сте решили всичко предварително?

— Е, добре… може и да сте прави. Вие ме изслушахте много внимателно. Искам да проявя същото уважение към вас.

— Съвсем не е задължително, сър! — Очите на сестрите се бяха напълнили със сълзи, но те не им обръщаха внимание. — Сигурни сме, че ни уважавате и ни обичате — по свой си начин. Може ли да тръгваме?

Преди Лазарус да успее да отговори, компютърът се провикна:

— Хей! Искам думата!

— Дора! — опита се да я спре Лорелай.

— Не ми пробутвай номерата си, Лор. Нямам намерение да бъда учтива, когато членовете на моето семейство се правят на глупаци. Старо приятелче, Лор не ти каза как смята да постъпи в случай на твой отказ. Но и аз мога да го направя. И ще го направя!

— Дора, не искаме подобна помощ. Лаз и аз сме съгласни с него.

— Да, съгласни сте. Но вие не поискахте моето мнение. Аз не съм дама и никога не съм била. Виж какво, старо приятелче, знаеш ли, на мен ми е абсолютно безразлично какво си правите един с друг; хич не ми пука. Освен че ми е забавно да ви слушам как квичите и грухтите. Но ти се държа лошо със сестрите ми. Лор и Лаз казаха, че ти не можеш да предприемеш пътешествието си без тяхна помощ. Обаче се оказа, че са порядъчни. Но аз не съм порядъчна. Без моя помощ никога не можеш да осъществиш пътуване във времето. По дяволите, та ако аз обявя стачка, няма да можеш дори да се върнеш на Терциус . Или ще успееш?

Лазарус мрачно се усмихна.

— Пак метеж! Скъпа Дора, аз те разбирам; ти можеш да ни държиш тук — където и да е това „тук“, — докато не умрем от глад. Преди много векове разбрах, че всяко същество от плът и кръв поне веднъж в живота си се озовава в подобна безпомощна ситуация. Обаче, скъпа, аз няма да ти позволя да ме шантажираш. Решението ми е твърдо. Ти можеш да ми попречиш да извърша пътуването във времето, но едва ли ще позволиш Лаз и Лор да умрат от глад. Ще ти се наложи да ги откараш вкъщи.

— О, по дяволите! Тате, пак се държиш лошо. Знаеш ли, че си един кучи син?

— Признавам се за виновен и по двете обвинения, Дора — съгласи се Лазарус.

— А вие, Лаз и Лор, се прекарахте по най-глупавия начин! Лор, той вежливо ти предложи да кажеш аргументите си, а ти отказа. Упорита кучка!

— Дора, дръж се прилично!

— От какъв зор? При положение че вие тримата не го правите? Издухайте си носовете, сядайте долу и разкажете на приятелчето всичко. Той ще ви изслуша.

— Вероятно ти ще се справиш по-добре — меко изрече Лазарус. — Седнете, момичета, и да си поговорим. Дръж предишния курс, Дора! Все още имаме шанс да наваксаме с изоставането.

— Слушам, командире! Но първо трябва да се разбереш с двете глупави кучки. Става ли?

— Ще опитам. Коя ще е говорителката този път. Лаз?

— Все едно — отвърна Лапис Лазули. — Аз ще говоря от наше име. Не се сърди на Дора. Веднага щом разбере, че сме съгласни с решението ти, ще престане да се държи толкова безцеремонно.

— Така ли мислиш? Внимавай да не се озовем в Буундок, преди да си успяла да кажеш „псевдобезкрайността на Либи“.

— Моля те, Дора, нека да поговоря с брат си.

— Само да не забравиш да му кажеш всичко — иначе ще му разправя какво се случи тук цяла година преди той да ви обяви за пълнолетни.

Лазарус примигна. Изглеждаше заинтригуван.

— Бре! Какво, момичета, да не сте организирали бунт срещу мен?

— Когато мама Ищар каза, че сме достатъчно големи, само ти се възпротиви!

— Мм… ясно. Някой ден ще ви разкажа какво ми се случи в камбанарията на църквата, когато бях още по-малък от вас.

— Не съм сигурна, че ще искаме да го чуем, братко… но ти ще ни изслушаш ли сега?