Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Но ти ми отказа! — Изведнъж стеснителността на Минерва изчезна, а в очите й проблесна гняв. Реакцията й на думите на Лазарус ме смая.

— Хайде, хайде, скъпа! Та тогава ти беше само на година! Още не беше достатъчно голяма, въпреки че Ищар се погрижи първата менструация на клонинга да бъде още преди ти да се пренесеш в него. Попитай ме друг път; може да останеш изненадана. Джъстин, просто исках да хвърля светлина върху роднинската ви връзка с Минерва. Подобна връзка съществува, да, но е достатъчно малка, за да може да изпитвате помежду си и други чувства, освен роднински.

— Поласкан и зарадван съм — отвърнах аз, — обаче не мога да разбера защо сте избрали точно мен.

— Ако искаш да узнаеш коя твоя хромозомна двойка е използвана и защо, обърни се към Ищар, тя ще се консултира с Атина и ще ти каже. Съмнявам се, че Минерва все още помни тези подробности.

— Но аз помня ! Реших да запазя тези спомени. Джъстин, исках да притежавам математически способности. Трябваше да избирам между вас и професор Оуенс. Избрах вас, защото сте ми приятел.

Виж ти! Джек Харди-Оуенс е блестящ теоретик. В сравнение с него аз съм най-обикновен математик.

— Каквито и да са били причините, скъпа братовчедке, аз съм щастлив, че сте ме избрал за един от своите родители донори.

— Кацаме! — обяви едно от червенокосите момичета, Лапис Лазули. Малката нула-гравитационна лодка се приземи. Изненадващо бе, че една нова колония разполага с подобно най-модерно средство за придвижване.

— Благодаря ви, капитане! — отвърна Лазарус.

Близначките изскочиха от лодката. Аз и Старейшината помогнахме на Минерва да слезе. Тя прие с изящно достойнство съвсем ненужната наша подкрепа — друг изненадващ за мен аспект на колониалния живот; в Нови Рим предпочитат да минават без подобни архаични церемонии.

За пореден път установявах, че обитателите на Буундок са по-учтиви и по-церемониални от жителите на Секундус. Предполагам, че представите ми за живота в пограничните райони се бяха изградили чрез прочетените от мен множество романи, в които брадати сурови мъже отблъскват нападенията на диви и опасни животни, докато мулетата отнасят бързо закритите фургони към далечния хоризонт.

— Хъмпти-Дъмпти, марш в леглото! — нареди капитан Лазули. Нула-гравитационната лодка се повдигна и с клатушкане отлетя нанякъде. Момичетата се приближиха към нас, едната хвана ръката ми, другата се хвана за Лазарус, Минерва тръгна между двама ни. Бих съсредоточил цялото си внимание върху луничавите червенокоски, ако Минерва не бе наоколо. Не че чак толкова обичам децата; според мен някои от тях са направо ужасни, особено ако са преждевременно развили се. Но в конкретния случай намирах интелекта на децата по-скоро за очарователен, отколкото дразнещ. Освен това откривах в забавните им детски личица чертите на Старейшината и ако бях сам в момента, сигурно нямаше да спра да се смея.

— Момент — изрекох аз и дръпнах Лорелай за ръката. Всички се спряха. Погледнах отново към сградата. — Лазарус, а кой е архитектът?

— Не знам — отвърна Старейшината. — Вече над четири хиляди години откакто не е между живите. Оригиналът принадлежи на някой от големците на Помпей — град, разрушен преди четирийсет века. Видях възстановения модел на тази къща в музея на един град, наречен Денвър, и веднага направих няколко снимки. Просто ми хареса. Естествено, снимките отдавна са се изгубили. Обаче, когато разказах за сградата на Атина, тя изрови от историческата секция на архивите си руините на постройката и с помощта на моето описание проектира къщата. Построихме няколко по-малки модела, като, естествено, спазихме съвършените пропорции. После Атина го изгради с помощта на радиоуправляеми елементи. Страшно удобно е за тукашния климат — той е почти същият като в древния Помпей. Освен това аз предпочитам къщите с вътрешни дворове. По-сигурно е, дори когато живееш на безопасно място.

— Между другото, къде е Атина? Главният компютър, имам предвид.

— Тук. Тя построи подземните етажи, докато все още се намираше в „Дора“. Премести се в тях и после изгради над себе си нашия дом.

— Компютърът предпочита да се чувства в безопасност и да е близо до хората, с които общува — простичко рече Минерва. — Лазарус… извинявай, скъпи, но ти нещо си се объркал. Тези събития се случиха не преди три години, а доста по-отдавна.

— Уф, да, наистина. Минерва, когато станеш на моите години — а на теб несъмнено ти предстои дълъг живот — и ти ще бъркаш последователността на събитията. Късата памет на съществата от плът и кръв е нещо, което е трябвало да приемеш още преди да се преселиш в новото си тяло. Поправка, Джъстин — Минерва проектира сградата, не Атина.