Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Минерва стисна ръката му; страните й леко се зачервиха, но не каза нищо.

— Хм… Джъстин, спомена ли на някого за това?

— Прародителю, да не ме мислите за глупак? Знам си работата.

— Моля за извинение. Не си глупак, стига да не се върнеш да работиш за старата кранта.

— А кога ще дойде следващата вълна емигранти? Мъчно ми е да изоставям работата си, след като съм посветил толкова време на изучаването на живота ви. А и изобщо не си представям живота си без личната си библиотека.

— Така или иначе, сър, едва ли тук ще се отбие някое такси в този късен час. Да обсъдим въпроса по-късно — обади се Лазарус и добави: — А ето го и нашия дом.

Джъстин Фут хвърли поглед към къщата, заобиколена от дървета, и се обърна към Минерва:

— Не разбрах нещо, което казахте по-рано, братовчедке. Вие заявихте, че сте ми много задължена заради милия начин, по който съм се държал към вас в Нови Рим. Но вие бяхте не по-малко любезна към мен. По-скоро аз съм ви задължен — винаги сте ми оказвали необходимата помощ.

Вместо да отговори, Минерва погледна към Лазарус.

— Това си е твоя работа, скъпа — отвърна той.

Минерва въздъхна и каза:

— Възнамерявам да кръстя децата — те ще бъдат двайсет и три — на имената на двайсет и тримата си родители.

— Така ли? Изглежда ми напълно уместно.

— Вие не сте ми братовчед, Джъстин, а сте ми баща. Един от бащите ми.

Пътеката преминаваше през горичката от дяволски дървета в северния край на Буундок, след което завиваше надясно, към дома на Лазарус Лонг, но аз едва забелязах всичко това, защото бях зашеметен от изявлението на Минерва Лонг. Аз съм неин баща? Аз?

— Затвори си устата, синко — каза Старейшината, — става течение. Скъпа, ти го порази.

— О, боже!

— Престани да се правиш на изплашена сърничка или ще бъда принуден да те хвана за носа и да ти излея в устата две унции 80осемдесет градусов алкохол, разреден с плодов сок. Не си направил нищо лошо. Представлява ли интерес за теб алкохолът, Джъстин?

— Да — отвърнах с копнеж. — Когато бях млад, се интересувах от едно-единствено нещо освен алкохола.

— Ако въпросното друго нещо не са жените, ще трябва да ти намерим уютна монашеска килия, където да си се напиваш на спокойствие. И все пак са жените — познавам те по-добре, отколкото предполагаш. Както и да е, ще изпием по едно. Само без участието на тези двете — те са потенциални алкохолички.

— Клевета…

— … макар за съжаление да има нещо вярно…

— … но ние постъпихме така само веднъж…

— … и никога няма да се повтори!

— Не се предавайте толкова лесно, деца. По-добре да знаете колко можете да носите, отколкото след време да закъсате заради невежеството си. Ще пораснете, ще понатрупате някой друг килограм — и вече ще можете да се справяте с алкохола. Стига Ищар да не е объркала нещо в гените ви, но не вярвам. Да се върнем на въпроса, Джъстин. Да, ти си един от родителите на Минерва. И това е голям комплимент за теб, тъй като всичките двайсет и три хромозомни двойки бяха избрани след анализ на образците от тъкани на хиляди съвършени хора. Извършихме колосални математически изчисления, за да отчетем резултата от всички възможни комбинации. Прибави и познанията на Ищар в генетиката и няколко незначителни съвета от моя страна; нашата скъпа приятелка стана точно такава, каквато искаше да бъде.

Замислих се и реших, че проблемите трябва да са били доста повече, отколкото при обикновено раждане. От унеса ме извади докосването на Минерва. Лазарус продължаваше да говори:

— Минерва можеше да си избере мъжко тяло, двуметров ръст, тегло над сто килограма… Но тя предпочете да бъде такава, каквато е: стройна и стеснителна жена… Всъщност за стеснителността не съм много сигурен. Какво ще кажеш, скъпа?

— Лазарус, никой не знае кои гени са носители на това качество. Обаче смятам, че съм го наследила от Хамадриад.

— Аз пък смятам, че е от компютъра, който познавах… при това си прибрала стеснителността си оттам изцяло — в Атина безспорно няма и капка свян. Както и да е. Някои от родителите на Минерва вече са мъртви; други са живи, но изобщо не подозират, че са станали донори на образци от тъканта си. Трети — като мен и Хамадриад — са хем живи, хем знаят, че са родители донори. Ще срещнеш някои от останалите родители, Джъстин — те живеят на Терциус и за тях случилото се не е тайна. Но Минерва няма близка роднинска връзка с никой от тях. Какво е една двайсет и трета? Генетикът консултант дори не би използвал помощта на компютър, веднага ще каже, че рискът е абсолютно приемлив. Още повече че сред предшествениците на родителите на Минерва не са известни хора с увреждания. Ти можеш да й направиш дете без никакви притеснения. Аз също мога.