Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Вярно е. Когато го напуснах, беше в изправност, програмиран да изпълнява задълженията си, но не му оставих никакви лични спомени, никаква част от мен . Машината не си спомня, че някога е била Минерва — мисля, че така е честно. Лазарус ме предупреди и аз действах възможно най-внимателно, прегледах информацията до последния бит и изтрих всичко необходимо.

— Нещо ми се губи — отбеляза Джъстин Фут. — Всичко това е станало в Нови Рим… но вие сте се събудили тук преди три години?

— Три невероятни години! Виждате ли…

— Позволи ми да те прекъсна, скъпа; аз ще му разкажа как е станал номерът. Но първо… Джъстин, налагало ли ти се е да общуваш с административния компютър в Нови Рим, след като мигрирахме? Разбира се, че ти се е налагало… но случвало ли ти се е да си в кабинета по време, когато мадам pro tem председателката го е използвала?

— Да, няколко пъти. Дори вчера… тоест в деня преди тръгването ми. Постоянно забравям, че съм пропуснал времето на пътуването.

— С какво име се обръща тя към машината?

— Не мисля, че използва някакво име. Да, сигурен съм, че не използва.

— Ох, горкичкият!

— Не, Минерва — спокойно се обади Лазарус. — Ти си го оставила в добро здраве. Той просто няма да се пробуди, докато не се появи господин или госпожа, които да го обичат. Може и да не е след много дълго — бодро добави той.

— Може да се случи всеки момент — потвърди Джъстин Фут. — Лазарус, тази стара, ъ… по-добре да не продължавам. Арабела обожава да е център на вниманието. Появява се на публични места и на Колизеума. Изправя се и маха на хората с шалчето си. След спокойния начин, по която управляваше Айра, тя изглежда доста странно.

— Разбирам. Свършено е с нея. Залагам седем към две, че ще я убият през следващите пет години.

— Никакви басове. Аз съм статистик, Лазарус.

— Наистина. Добре, да се върнем към обясненията. Ищар си спретна една спомагателна клиника в двореца. Обяснението й: заради мен, Старейшината. Но всъщност там осъществихме намеренията си. Минерва си избра родители; Ищар открадна образци от тъкани и подправи докладите. През това време кльощавата ни приятелка, дъщеря ми Минерва…

— Тя не е кльощава. Супер си е — за нейните височина, телосложение и биологична възраст…

— … и си е закръглена, където си трябва!

— … дублира личността си на борда на моята яхта „Дора“. Всички необходими операции се осъществяваха от мое име, аз плащах, така че никой не посмя да се поинтересува защо на Старейшината (нали знаете, че възрастните са на почит, особено сред Хауардовците) му е изтрябвал огромен компютър в яхтата, в която вече се намира един от най-модерните компютри в цялата Галактика. През това време горе, във вилата ми на покрива, където никой не можеше да влиза без мое разрешение, растеше клонингът — в една стая, която иначе не използвах.

Когато настъпи времето на миграцията, доста големият куфар с доста малкия клонинг вътре потегли към космодрума като част от моя багаж и бе натоварен в „Дора“, без да бъде отварян — нали принадлежеше на председателя… помните, че не върнах на Арабела председателското чукче, докато корабите ни не излетяха в космоса; аз, Айра и останалите от компанията потеглихме последни.

Докато качвах клонинга на борда, Минерва напусна административния компютър и окончателно се пресели в „Дора“. При това тя успя да съхрани всичките си спомени, Голямата библиотека и пълния архив на клиниката „Хауард“, в това число секретните и конфиденциални данни. Джъстин, това беше най-хубавата ми и чисто свършена незаконна афера за времето след открадването на „Ню Фронтиърс“. Но аз не ти разказвам тази история, за да се похваля — или поне не само затова, — а за да разбера наистина ли бяхме толкова ловки, колкото ни се струваше. Чул ли си някакви слухове? Ти самият нищо ли не заподозря? А Арабела?

— Сигурен съм, че Арабела не знае нищо. Нито пък съм чул Нели Хидергард да има някакви здравословни проблеми. Мм… но аз имах известни подозрения.

— Наистина ли? И къде сме се издънили?

— „Издънили“? Не е точната дума, Лазарус. Минерва, помните ли как протичаха разговорите ни по времето, когато Айра беше председател?

— В най-дружелюбен тон, Джъстин. Вие винаги ми обяснявахте какво точно искате, вместо просто да ми дадете команда. После винаги си бъбрехте с мен, бяхме много мил и за никъде не бързахте. Ето защо запазих най-топли спомени за вас.

— Именно поради това, Лазарус, почувствах, че има нещо гнило. Седмица след потеглянето ви ми се наложи да се обърна за нещо към административния компютър. Представете си следната ситуация: имате стар приятел с приятен глас — той не се е променил, Минерва; познах го, макар че бях озадачен от външността ви. Отивате при този свой стар приятел, и изведнъж ви отговарят монотонно, без никакво чувство: „ПРОГРАМАТА ОТСЪСТВА… ПОВТОРЕТЕ… ВЪВЕДЕТЕ ПРОГРАМАТА“. Няма да е трудно да се досетите, че старият ви приятел е мъртъв. — Той се усмихна на Минерва. — Трудно е да опиша каква бе радостта ми, когато узнах, че този мой стар приятел се е преродил като младо красиво момиче.