Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Минерва — обади се Лазарус, — ще го притискаш в ъгъла някой друг път. Ти не разказа на Джъстин това, което той искаше да чуе: как всъщност става номерът.

— О!

— Докато философстваше за зараждането на самосъзнание в компютрите, ти пропусна един според мен ключов момент, върху който мога да хвърля светлина аз, въпреки че не съм компютър. Въпросният ключов момент има еднакво отношение и към хората, и към компютрите. Скъпа моя, уважаеми Джъстин… и вие, двете гениални разбойнички, също можете да слушате… Техниката е анимистична 77… „хуманистична“, би трябвало да кажа, но този термин вече е ангажиран за други цели. Всяка машина отразява схващанията на човека, който я е измислил. Така че няма нищо странно в това, че проектираната от човека машина прилича на него; тайната се крие в самото самосъзнание, където и да се намира то. Някога имах походно легло, което обичаше да ме хапе. Не казвам, че беше разумно — просто винаги внимавах, когато се приближавах към него.

Скъпа Минерва, често съм си имал работа с големи компютри, сложни почти колкото теб, но те не бяха придобили самосъзнание. Можеш ли да ми кажеш защо?

— Страхувам се, че не, Лазарус. Ще трябва да питам Атина, когато се приберем.

— Вероятно тя също не знае; никога не е срещала други големи компютри, освен Дора. Капитан Лазули, откога са най-ранните ти спомени? Веднъж някоя от вас двете — ти или съучастничката в многобройните ви престъпления — беше казала, че помни как са я кърмили.

— Разбира се, че помним. А нима това не си го спомнят всички?

— Не. Аз например не си го спомням. Мен са ме кърмили с биберон; не си спомням дори това. Не че си е струвало да го запомня. В резултат на това винаги по-късно не съм можел да погледна женски гърди, без да им се възхитя. Кажете ми — само не говорете едновременно — помните ли точно коя от майките ви е кърмила?

— Разбира се! — отвърна Лорелай възмутено. — Гърдите на мама Ищар бяха големи…

— … а на мама Хамадриад доста по-малки, дори когато бяха пълни с мляко…

— Обаче количеството на млякото си беше едно и също.

— Вкусът беше друг. Майките ни се редуваха да ни кърмят. За разнообразие.

— Но ние харесвахме и двата вкуса! Кажи му, Лаз.

— Достатъчно. Казахте ми всичко, което исках да науча. Джъстин, тези деца са се самоосъзнали и са разбрали за съществуването на останалите хора — поне на майките си — във възраст, в която останалите деца са напълно безпомощни. Което обяснява защо crèches 78никога не са работили добре. Трябва ми контрапункт: Минерва, какво си спомняш от времето преди пробуждането на клонираното тяло?

— Нищо, Лазарус. Е, имаше разни странни сънища, когато прехвърлях себе си — моите подбрани спомени — в новото си тяло. Но всичко започна, след като Ищар каза, че клонингът е пораснал достатъчно. Беше точно преди да напусна предишното си тяло и Ищар да ме пробуди. Обаче процесът не беше мигновен. Джъстин, протеиновият мозък не може да приема данните със скоростта на компютър. Ищар ми каза да съм много бавна и внимателна. После за кратко време — от човешка гледна точка — аз се намирах едновременно на две места: в компютъра и тук. След което окончателно напуснах машината, тя се превърна в Атина Палада, а мен Ищар ме събуди. Но клонингът in vitro, Лазарус, няма съзнание; той е като плода в утробата. Никакви стимули. Поправка: минимум стимули и нищо такова, което би могло да остави постоянна следа в паметта. Освен ако не се смятат случаите за връщане назад под хипноза.

— Не е необходимо да се взимат под внимание — отвърна Лазарус. — Независимо дали са истина, или не, можем да ги пренебрегнем. Да се съсредоточим върху „минимума стимули“. Миличка, тези големи компютри биха могли да придобият самосъзнание, но не го правят, защото никой не ги обича. Това е всичко. Дали си бебе или суперкомпютър — можеш да придобиеш самосъзнание само благодарение на вниманието, което ти обръщат околните. По-точно, на любовта. Минерва, тази теория връзва ли се с първите години на съществуването ти?

Минерва се замисли дълбоко.

— Беше преди около сто години от човешка гледна точка… и милион пъти повече според мащабите на един компютър. От записите знам, че съм сглобена няколко години преди Айра да заеме поста си. Но най-ранните ми лични спомени — тях ги запазих за себе си, не ги оставих нито на Атина, нито на компютъра в Нови Рим — са за нетърпението и щастието, с които очаквам следващия си разговор с Айра.

— Мисля, че повече обяснения не са необходими — каза Лазарус. — Бебетата ги кърмят, целуват ги по пръстчетата, разговарят с тях, духат им в пъпчето, разсмиват ги. Компютрите нямат пъпчета, но се нуждаят от не по-малко внимание. Джъстин, Минерва каза, че не е оставила нищо от себе си на компютъра в двореца.