Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

От обстановката би останал доволен и най-придирчивият сибарит: в центъра на помещението, точно срещу фонтана в градината, също имаше фонтан. И двата бяха оградени от широк ръб, на който човек можеше да седне, да отпусне уморените си крака и да се наслади на напитката си. В единия ъгъл имаше сауна, в другия — душове, покрай тях — сложен пулт за управление. В залата имаше и дълъг басейн; в единия му край — син на цвят — водата достигаше до коленете, а в другия — червен — дълбочината бе до брадичката. От двете страни на басейна беше разположена по една вана — доста обширна за сам човек, но напълно удобна за двама или трима. Забелязваха се кушетки, на които човек би могъл да подремне, докато същевременно е потопил във водата уморените си нозе; имаше и козметична маса с дуо-огледало, в което човек след помощ от Атина можеше да види не само лицето си, но и тила си; единият ъгъл бе покрит с мек килим, върху който бяха натрупани множество възглавнички — големи и малки, твърди и меки. Естествено, и барът с освежаващи напитки бе налице… Ако съм пропуснал нещо, то вината е моя, а не на проектанта. Всички останали, по-обичайни методи за наслада също бяха подръка.

В началото не забелязах, че в осветяването на банята има някаква система, но по-късно разбрах, че Атина постоянно променя нивото на осветеност във всичките части на голямата стая в зависимост от събитията, които се случват: по-ярка светлина за тези, които се изправят, по-слаба — за желаещите да подремнат и така нататък. Компютърът се съобразяваше и с личните молби: около червенокосите главички на близначките винаги имаше облак светлина, където и да се намират.

В банята и в градината звучеше тиха музика, която се подбираше от Атина, освен ако някой не я помолеше за нещо различно… Този компютър сякаш пазеше в паметта си цялата музика, която някога е била написана. Атина можеше да пее в хор с близначките и същевременно да взима участие в три отделни разговора, водещи се в три различни части на банята. Самоосъзнал се компютър от нейната класа — способен да управлява Секундус — би могъл, разбира се, да води и още повече разговори едновременно, но аз за пръв път имах възможността да наблюдавам на живо как става това — не се случва често големите компютри да бъдат членове на семейство.

Останалата част от къщата почти не беше автоматизирана. Не че не беше във възможностите на Атина — просто въпрос на вкус. Домакините ми си готвеха сами, а Атина просто наблюдаваше нищо да не изгори и засичаше времето за приготвяне на дадено ястие. Тя на два пъти извика Хамадриад от банята в кухнята; втория път жената излетя навън гола и мокра, без да има време дори да си облече халата.

Къпането с Лази и Лори наистина се оказа забавно, но изморително, тъй като те пискаха, кикотеха се и бърбореха в обичайния си маниер, като изговаряха всяка фраза заедно, но редувайки се. Реших, че те имат телепатична връзка помежду си и дори заподозрян, че понякога могат да четат мислите и на хората около себе си. Обаче не се опитах да разбера дали догадките ми са верни.

Първо ме намазаха целия с благоуханен течен сапун и настояха за същата услуга от мен, а когато се опитах да им откажа, ме заплашиха с „плач и треперене на брадичките“. Накрая заявиха, че чичо Глупи (старият ми приятел Обадия, понастоящем Галахад) ги къпе по-хубаво, въпреки че на всеки е известно колко мързелив е той . А може би не ги харесвам достатъчно, за да искам да им разтрия хубаво гърба? Ако се оженя за тях, ще ми се наложи да летя на техния кораб; разбира се, те са още девствени — не защото нямат възможност да се освободят от девствеността си, да не съм се притеснявал за това, тъй като мама Хамадриад и мама Ищар ги въвеждат в тънкостите на сексуалността и охотно ще ускорят обучението им, ако поискам да се оженя за тях… Нали, мамо Хамадриад? Кажи му!

Хамадриад, която на метър разстояние от нас сапунисваше Айра, увери момичетата, че точно така ще постъпи, ако те ме убедят да се оженя за тях по-бързо. Знаех, че девойките се шегуват с мен, а майка им — една от майките им — се включва в играта им, но все пак се замислих — дали не пропускам великолепна възможност? Лазарус бе достатъчно близо, за да чуе всичко, но не им нареди да спрат да ме дразнят, а вместо това ме посъветва да не сключвам с тях договор за по-дълго от десет години, тъй като такава е горната граница на евентуалния им интерес към мен. Момичетата се възмутиха от изявлението му, но той им каза, че е най-добре да си измият краката, ако са решили да се омъжват същата вечер. Те се раздразниха още повече, прекъснаха къпането ми и го нападнаха от двете му страни.