Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Измъкнах се от басейна и Тамара заразтрива гърба ми. Това не беше наложително, тъй като наблизо имаше сешоарна, но когато Тамара ми предложи нещо, винаги отговарям с „да“. Подсушаването отне известно време: докосвахме се един-друг и разговаряхме. Нима може човек да си прекара времето по по-приятен начин?

Когато приключихме, се запитах дали да не използвам козметика (по принцип не употребявам козметични препарати често, ограничавам се с депилатори), но в този момент една от близначките се върна тичешком и ми връчи синя хламида. Изрече запъхтяно:

— Лазарус ви предлага тази дреха; ако не ви хареса, ще ви донеса нещо друго, но всъщност може и да не обличате нищо, тъй като през нощта е топло, а и вие сте член на семейството ни, защото сте баща на Минерва, значи сте един от нас.

Стори ми се, че открих известна закономерност в разположението на луничките.

— Благодаря ти, Лорелай, ще облека хламидата.

Винаги съм смятал, че в домове с достатъчно свободни нрави, особено когато вечер е топло, човек може да ходи облечен както си иска. Но аз бях почетен гост и не можех да се явя на вечеря необлечен, макар и да се намирах сред „семейството си“.

— Очакваме ви, само дето аз съм капитан Лазули, но всъщност е все едно, защото аз съм тя. Извинявайте. — Тя моментално изчезна.

Облякох хламидата, после излязохме в градината и взехме роклята на Тамара — тя беше в същия син цвят, както и моята дреха, а благоуханието, носещо се от нея, напомняше за златния век в Древна Елада. Не рокля, а синя мъгла. Беше по-дълга от хламидата ми, което също беше уместно: в Древна Гърция, по време на златната й ера, мъжете са носили по-къси дрехи от жените, обратно на обичаите на Секундус (още не знаех каква е модата на Терциус). Ние си подхождахме един с друг и аз се чувствах щастлив.

Случайност? Когато Старейшината е наблизо, „случайностите“ никога не са случайни.

Вечеряхме в градината; всяка двойка седеше на един от диваните, подредени във формата на шестоъгълник, за шеста страна на който служеше фонтанът. Атина управляваше танца на водата и на цветните светлинки в нея. Всички жени с изключение на Тамара помагаха в поднасянето на храната; сервитьорки бяха Лори и Лази — и без това никой не можеше да ги накара да си седят спокойно на дивана. Когато празненството започна, Айра седеше с Минерва, Лазарус — с Ищар, Галахад — с Хамадриад, а близначките — заедно. Но жените обикаляха масите като шахматисти по време на сеанс, сменяха местата си, изпиваха по няколко глътки и след кратка прегръдка продължаваха нататък. Всички, освен Тамара, чийто допир усещах с коленете си през цялото време на празненството. Беше чудесно, че тя не се местеше; аз не съм стеснителен, но предпочитам да не показвам галантността си, освен ако не е необходимо. Просто ми беше приятно да усещам допира на топлото й тяло.

През това време до Лазарус, който в началото седеше до Ищар, седна Минерва, после я смени една от близначките, не съм сигурен точно коя, и така нататък.

Няма да описвам празненството; ще кажа само, че не съм очаквал подобно нещо в нововъзникнала колония и ще добавя, че ми се е налагало да плащам в знаменитите ресторанти на Нови Рим значително по-скъпо за далеч по-лоша вечеря.

Всички, освен Лазарус и сестрите му, бяха в цветни псевдогръцки облекла. Лазарус бе облечен като шотландски главатар от преди две и половина хилядолетия: шотландска пола и шапка, кожена кесия, кама. Имаше и широк меч с две остриета, който бе оставил настрана, но така, че да му е подръка, сякаш очакваше, че ще му се наложи да го използва. Мога да гарантирам, че по законите на отдавна забравените шотландски кланове той нямаше никакво право да се облича като вожд. Съмнявам се и че изобщо имаше право да носи шотландски дрехи. Веднъж той беше казал, че е „наполовина шотландско уиски, наполовина сода“; друг път беше споменал пред Айра Уедърал, че за пръв път е облякъл шотландска поличка по времето (малко преди полета на „Ню Фронтиърс“), когато такъв стил бил популярен в родината му, сетне установил, че дрехата му харесва и започнал да я носи навсякъде, където местните обичаи го позволяват.

В тази нощ разкошната му премяна бе допълнена от внушителни мустаци.

Неговите сестри близначки бяха облечени по абсолютно същия начин. Още се чудя дали беше в моя чест, да ме впечатлят ли искаха, или просто да ме развеселят. А може би и трите неща едновременно.

С удоволствие бих прекарал тези три часа в уединение — щях да храня Тамара и да й позволя да храни мен, щях да се наслаждавам на душевния покой, предизвикан от допира на тялото й. Но Старейшината разчиташе, че ние, членовете на този затворен кръг (а той наистина беше затворен, защото сега гласът на Атина се чуваше откъм фонтана), ще си правим компания и ще водим разговори, както е прието в светските салони в Нови Рим. Тъй и постъпихме; бяхме се потопили в атмосфера на всеобща нежна хармония с неочаквани нюанси на изящество, добавяни от близначките, които успяваха да сдържат изблиците на чувства и да изглеждат по-възрастни. Разговорът бе започнат от Лазарус, който се обърна към Айра: