— Айра, как би постъпил, ако през тази врата сега при нас влезе бог?
— Щях да му кажа да си изтрие краката. Ищар не допуска богове с изцапани обувки в къщата.
— Но всички богове имат глинени крака.
— Вчера ти разправяше съвсем друго.
— Днес не е вчера, Айра. Виждал съм хиляди богове и всички те имаха глинени крака. И всичките лъжеха. — Лазарус започна да изброява с пръстите си: — Първо, за изгода на шаманите. Второ, за изгода на кралете. И трето, винаги за изгода на шаманите. Обаче срещнах и хиляда и първия бог.
Лазарус замълча. Айра ме погледна.
— В този момент се очаква да кажа: „Хайде, разказвай!“ или нещо от този род, а останалите да подхванат в хор: „Да, да, Лазарус!“. Подобен вариант притежава известни достойнства, тъй като ще ни останат поне двайсет минути, за да се наядем и напием както трябва.
Но аз няма да играя по неговата свирка. Той иска да ни разкаже как е избил боговете на Джокейра 83с помощта на детски пистолет и моралното си превъзходство. Тази история вече я има в мемоарите му — в четири противоречащи си една на друга версии; защо трябва да се обременяваме с пети вариант?
— Не беше детски пистолет, а бластер — „Ремингтън-19“, с пълен заряд, най-модерното оръжие за онези дни. След като ги изтрепах, вонята беше по-отвратителна, отколкото в Хормон Хол в деня след получаване на заплатите. И моето превъзходство никога не е било морално; просто успявам да изработя враговете си преди те да са изработили мен . Ала основното в историята, която Айра не ми дава да разкажа, е, че тези топки бяха истински богове, защото нито шаманите, нито кралете получаваха някаква част от плячката, те също бяха сред изиграните. Джокейрите изпълняваха ролята на питомни животни, те бяха собственост на своите богове — богове в същия смисъл, в който човек може да бъде бог за кучето. Заподозрях го след като подлудиха горкия Слейтън Форд и едва не го убиха. А осемстотин или деветстотин години по-късно аз и Анди Либи го доказахме . „Как?“ — ще попитате…
— Няма да попитаме.
— Благодаря ти, Айра. След всичкото това време джокейрите не се бяха променили ни най-малко — речта им, обичаите, постройките — всичко сякаш бе замръзнало в една точка. Подобно нещо може да се случи само с домашни животни. А дивите зверове — такива като човека, променят начина си на живот в зависимост от обстоятелствата. Често ме е спохождала идеята да се върна пак там и да видя дали тези домашни животни не са освирепели след загубата на стопаните си. Или може би просто са легнали на земята и са измрели? Съмнявам се; двамата с Либи извадихме късмет, че успяхме да се измъкнем от планетата и да си опазим топките цели, когато челюстите им щракаха по петите ни.
— Разбираш ли какво имах предвид, Джъстин? Версия номер три: джокейрите изпадат в кома веднага след изпепеляването на господарите им — но Либи не фигурира в нея.
— Татко Айра, ти не разбираш нашето приятелче…
— … той не лъже…
— … а е просто артист…
— … и говори иносказателно…
— … той е освободил тези същества…
— … които са били жестоко потискани.
— Джъстин — каза Айра Уедърал, — трудно ми е да се справям дори с един Лазарус Лонг. А представяш ли си какво ми е с трима? Предавам се. Ела тук, Лори, и дай да те гризна за ушето. Минерва, скъпа моя, измий си прекрасните ръчички и виж дали Джъстин няма нужда от още вино. Джъстин, вие сте единственият тук, който би могъл да съобщи някакви новини. Какво става на борсата?
— Тенденцията към спадане на цените се задълбочава. Ако имате собственост на Секундус, по-добре да занеса инструкции на брокерите ви. Лазарус, направи ми впечатление, че охарактеризирахте човека като „диво животно“.
— Така си е. Можеш да го убиеш, но не и да го опитомиш. Подобни опити са предизвиквали най-жестоките кръвопролития в историята.
— Не го оспорвам, прародителю. Аз съм математик-историограф и този факт ми е известен. Но достигнаха ли до вас новините от полета на „Авангард“? Първият „Авангард“, имам предвид — този, който излетял преди началото на Диаспората 84.
Лазарус подскочи толкова внезапно, че Ищар за малко да падне от дивана. Той я подхвана.
— Извинявай, миличка. Продължавай, Джъстин.
— Всъщност не възнамерявах да говоря точно за „Авангард“…
— А аз искам да чуя какво можеш да кажеш именно за него. Недей да възразяваш; такива са правилата тук. Разправяй, синко.
Протоколът за провеждане на партита се пръсна на парчета. Заразказвах, като започнах с някои сведения от древната история. Вече никой не помни, че Ню Фронтиърс не е първият звездолет. Той е имал предшественик — Авангард , напуснал Слънчевата система няколко години преди командвания от Лазарус Лонг Ню Фронтиърс . Авангард потеглил към Алфа Центавър, но не стигнал дотам: няма признаци за посещение на единствената планета от земен тип, обикаляща около Алфа Центавър А — единствената звезда от спектрален клас G в тази област на пространството.
Читать дальше