Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Признах си, че съм му подхвърлил провокационен въпрос, за да видя как ще реагира. Старейшината кимна замислено.

— Знам, че не си глупак, синко; поръчах на Атина да провери списъка на предшествениците ти. Но винаги съм се чудел как сравнително умни и сравнително добре информирани хора — ние не попадаме в тази категория, никой тук не страда от излишна скромност — често не са в състояние да разрешат вечния въпрос: кое е по-хубавото нещо, копринената кесия или свинското ухо? Ако наследствеността не беше по-важна от околната среда, сигурно би могъл да научиш един кон да смята.

Когато бях млад, сред „интелектуалния елит“ имаше хора, които наистина вярваха, че могат да научат конете да смятат: стига да се започне достатъчно рано, да се вложат достатъчно средства, да се използва специална методика, да се притежава безкрайно търпение и да се внимава да не се засегне конското его. Тези хора бяха толкова искрени в намеренията си, че стремежите на конете да си останат просто коне им се струваха черна неблагодарност. А всъщност бяха прави… само дето „да се започне достатъчно рано“ би трябвало да означава милиони години по-рано.

Диваците ще се справят с проблемите си; те не могат да не победят. Още по-интересна е обаче обратната страна на проблема. Джъстин, даваш ли си сметка, че ние, Хауардовците, погубихме Старата Тера?

— Да.

— Не, синко. Казваш това само за да приключим разговора по-бързо. Тогава няма да ни остане нищо, освен да пиянстваме и да прегръщаме момичетата.

— Чудесно! — провикна се Обадия-Галахад и сграбчи Минерва, която се намираше до него. — Малка както-и-да-се-казваш, имаш ли да кажеш нещо за последно?

— Да.

— Какво?

— Просто „да“. Това е последната ми дума.

— Галахад — намеси се Ищар, — ако имаш намерение да изнасилваш Минерва, отидете от другата страна на фонтана. Искам да чуя какво мисли Джъстин по въпроса.

— Как бих могъл да я изнасиля, когато тя не се съпротивлява? — оплака се Галахад.

— Ти винаги си бил в състояние да разрешиш този проблем. И не вдигайте шум. Джъстин, аз съм изумена. Струваше ми се, че сме постъпили достатъчно благородно, като сме предоставили на Старата Тера новите технологии — нямало е по-значимо нещо, което да сме можели да им дадем. Последните емигрантски кораби са се връщали само наполовина натоварени, не е ли така?

— Аз ще отговоря на този въпрос — изръмжа Лазарус.

— Джъстин може да потвърди думите ми. Виновни са не Хауардовците, а ние двамата с Либи. Анди Либи създаде оръжието, а аз нанесох смъртоносния удар. Космическите пътешествия погубиха земята.

— Дядо, не те разбирам — Ищар изглеждаше обезпокоена.

— Нарича ме така, когато смята, че се държа лошо — обясни ми Лазарус. — Това е нейният начин да ме напляска. Иш, ти си млада и мила и през целия си живот си учила биология, а не история. Земята беше обречена при всички случаи; космическите пътешествия просто ускориха края й. Още през 2012 на нея беше невъзможно да се живее. Така че прекарах следващия век в скитане, въпреки че из цялата Слънчева система не намерих кой знае колко привлекателно място. Не станах свидетел на погубването на Европа, не бях на Земята, когато в родината ми властваше отвратителна диктатура 85. Върнах се, когато привидно нещата се бяха оправили, за да установя, че всичко си е постарому. Така че се наложи Хауардовците да бягат.

Но космическите пътешествия не могат да подобрят положението на една пренаселена планета. Даже съвременните кораби не биха могли, а вероятно и тези, които ще се изобретят в бъдеще. Защото глупавите хора не желаят да изоставят склоновете на родния си вулкан, дори когато той започне да дими и гърми. Да потеглят към космоса се решават само тези, които са достатъчно умни, за да предвидят катастрофата, преди тя да е започнала; които са достатъчно смели, за да платят цената — напускането на дома, раздялата с приятели и роднини, с всичко — и да потеглят . Те не са много на брой — само малка част от процента. Но са напълно достатъчно.

Аз се обърнах към Ищар:

— Отново естествен отбор. Ако — както предполага Лазарус, а статистиката е на негова страна — всяка миграция се осъществява от хора със способности над средните, значи тя сортира човечеството: на новата планета кривата на интелектуалните способности тръгва рязко нагоре, докато на старата планета поема почти незабележимо надолу.

— Почти незабележимо, но трябва да се има предвид още нещо! — възрази Лазарус. — Тази крива показва развитието на мозъка . Спомням си една държава, която загуби ключова война само защото прогони половин дузина гении. По-голямата част от хората не могат да мислят. Те или не искат да използват мозъците си, или, ако ги използват, го правят не както трябва. Тези, които мислят правилно, точно, съзидателно и без да се самозалъгват, са изключително малка част от човечеството. И именно те мигрират, когато имат възможност.