Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Истината има и още една страна. Животът е прекалено дълъг, когато човек не се наслаждава на своето настояще . Спомняте си времето, когато аз не можех да се радвам на живота и исках да се разделя с него. Вашите умения, а също и коварството ви — недей да се изчервяваш, скъпа — промениха нещата и аз вече съм доволен от своето настояще . Никога не съм ви разказвал, че дори когато чаках първото си подмладяване, аз се страхувах, че тялото ми отново ще бъде младо, но духът ми ще си остане същият. И не ми разправяйте, че думата „дух“ не означава нищо. Знам, че не може да бъде дефинирана… но означава нещо съвсем определено за мен.

Но дори и това все още не е цялата истина. Ще се опитам да обясня какво имам предвид. Въпреки че дългият живот би могъл да бъде бреме, той е и благословен. Защото имаш време да се учиш, време да мислиш, време да не бързаш, имаш и достатъчно време за любов.

Е, стига толкова сериозни разговори. Галахад, избери някоя по-лека тема. Джъстин, недей да се ежиш; говорих достатъчно. Ищар, скъпа моя, очарователното ти стройно тяло е толкова красиво. Легни тук, нека да те напия с брендито; искам хубаво да се отпуснеш преди нещото, което възнамерявам да направя с теб.

Тя с готовност се приближи към Лазарус, като спря по пътя само за да целуне обещаващо Айра, след което се обърна с мек, но уверен тон към нашия прародител:

— Любими наш, готова съм да се подчиня на всяко твое желание и без бренди.

— Брендито щеше да послужи за анестезия, мамо Ищар. Искам да ти демонстрирам някои неща, които ми показа навремето Голямата Ани. Така и не рискувах да ги пробвам по-късно. Може и да не доживееш до сутринта. Не се ли страхуваш?

Ищар се усмихна лениво и блажено.

— Ужасно се страхувам.

Галахад прикри устата на Лапис Лазули с длан. Тя го ухапа.

— Спри, Лаз. Нека всички да видят това. Може да е нещо ново.

На следващата сутрин не побързах да ставам, търкалях се в кревата и си спомнях за вакханалията, организирана в чест на пристигането ми. Бях на голямо легло в стая на приземния етаж. Стената към градината си беше останала отворена, след като празненството се бе преместило по креватите. Не усещах присъствието на никого, макар че, доколкото си спомнях, Тамара и Айра бяха останали с мен. Или Айра ни беше посетил по-късно?

Няма значение, всички ни посетиха преди Атина да ни изпее приспивна песничка. Спомням си, че по едно време в това голямо легло имаше шест или седем души, включително аз и Тамара. Не, май Тамара отиде някъде, оставяйки ме на милостта на бъбривите близначки, които почти се бяха усмирили. Казаха ми, че държат да се уверят, че не искам да се женя за тях, за да стана член на семейството, и ме уведомиха, че те така или иначе нямало да останат тук дълго време, тъй като възнамерявали да станат пирати, като попораснат още малко, но щели да прекарват половината време на планетата, и да „отворят дом за отдих“ над „казиното“… нали ще идвам да ги посещавам там?

Наложи им се да ми обясняват какво означават двата термина — изпяха ми шеговита песничка на английски, в която се срещаха съответните думи. Целунах ги и им обещах, че щом отворят въпросното заведение, веднага ще намина и ще съм сред най-верните им почитатели. Подобно обещание не ме обвързваше с нищо, тъй като на тази възраст повечето момичета (включително и всичките ми дъщери) имат амбициите да станат велики хетери; дори се случва по-късно някои от тях наистина да се захванат с това най-търсено изкуство само за да разберат, че то не е истинското им призвание.

Предполагах, че е по-вероятно близначките да станат пиратки; на копията на Лазарус Лонг повече би им отивало разбойничеството в бездънните бездни на космоса.

Вакханалията се придвижваше от трапезата към леглата по същия начин, както е прието в модните заведения на Нови Рим, с тази разлика, че празненството беше домашно и съответно не беше никак скучно. Лазарус и сестрите му близначки започнаха с автентичен шотландски танц, за който едва ли някой друг си спомня в наши дни. Лазарус се мяташе неистово и енергично (след всичкото това ядене и пиене!), миниатюрните му копия повтаряха точно движенията му, под съпровода на Атина. Не бих познал откъде е танцът, ако не обичах древната музика не по-малко от древната история. Момичетата повториха танца с мечове на бис, обаче Лазарус се отказа, оправдавайки се с умората си.

За мое най-голямо изумление се оказа, че Айра е отличен жонгльор. Нима бе овладял това изкуство през годините, в които управляваше цяла планета?