Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Хм… — Чувствах се замаян. — Да, знам. Но Тамара обича всички.

— Не, само тези, които се нуждаят от любовта й, а тя винаги ги разпознава. Тя притежава невероятна емпатия, на път е да стане велик подмладител. В нашето семейство Тамара има право на всичко , каквото пожелае… и тя пожела теб — да останеш с нас, да живееш с нас, да станеш част от нас.

— Проклет да бъда! (Тамара?)

— Малко вероятно. И да вярвах в проклятия, не бих допуснал, че е възможно човек, избран от Тамара Спърлинг, да бъде проклет.

Галахад се усмихна. Щастливото изражение на лицето му подчертаваше по-скоро неговото обаяние, отколкото красотата му. Опитах се да си спомня дали беше толкова красив и преди сто години. Не съм безразличен към мъжката красота, но моята сексуалност не е идеално балансирана; в присъствието на обикновена жена и красив мъж гледам само към жената. Така че от мен никога няма да се получи естет; не съм компетентен по въпросите на красотата. Извинявам се на всяка жена, която би намерила примитивната ми позиция за оскърбителна.

Но с егоцентричната женствена красота на Галахад бил споделил леглото си; той е добър, благороден, приятна компания е и притежава не по-малко весел нрав от близначките. Помислих си, че бих искал да се запозная със сестра му… или майка му, или дъщеря му… с женския вариант на неговата личност.

Тамара! Мисълта за нея постоянно изплуваше на преден план, не можех да разбера какво се крие в думите на Галахад.

Той продължаваше да говори:

— Затвори си устата, драги; аз бях не по-малко учуден от теб. Но дори да не бяхме стари приятели с теб, пак бих се подчинил на нейното желание, за да мога да те изуча след това. Тамара никога не греши. Да не би в момент на умопомрачение ти пръв да си поискал от нея подобно нещо? Или си свръхчовек и тя се нуждае от теб? Не, и двете предположения са погрешни — или нещо не съм разбрал. Не си болен, мисля, ако не се брои треската, разнасяна от дивите гъски. Може наистина да си супермен, но никой от нас не забеляза такова нещо през нощта. Сигурно добре умееш да се прикриваш. Наистина, Хамадриад каза по време на закуската, че жената в твоите прегръдки става щастлива. Но тя изобщо не твърдеше, че си най-великият любовник в цялата Галактика.

Обстоятелството, че си един от родителите на Минерва, говори в твоя полза — сред тях нямаше нито един със сериозни недостатъци; Ищар се постара. Изобщо, тя знае за теб повече, отколкото ти самият. Тя умее да чете генните карти, както останалите хора четат книги. Самата Минерва е доказателство, че Ищар никога не греши. Погледни Минерва — тя е нежна като утринен бриз и прекрасна като Хамадриад, но по свой начин. Толкова е умна, че няма да повярваш, но се държи тъй скромно!

И все пак главното е Тамара. Съдбата ти беше предрешена още преди да пристъпиш прага на този дом. А ти не бързаше особено много да дойдеш, нали?

— Скоростта на нула-гравитационната лодка не е кой знае колко висока. И все пак бях изненадан да видя такова превозно средство в колонията ви. Очаквах да се придвижвате с карети с мулета.

— Те също са доста. Но Лазарус се шегува, че този път е взел със себе си „седем слона“ — поне толкова е обемът на оборудването, което донесохме. Лодката има свръхмощен двигател, тя е преправена по указания на Лазарус и би могла да те донесе тук пет пъти по-бързо, отколкото ти дойде. Но Айра каза на Лазарус, че му е необходимо време за провеждане на преговори. Тогава Лазарус нареди на близначките — не знам по какъв начин, те сякаш имат телепатична връзка помежду си — да настроят лодката за продължително пътуване на ниска скорост. Така и направиха и не се съмнявам, че изобщо не си заподозрял нищо.

— Вярно е.

— Така и предполагам. Те не са деца. Да беше видял как управляват космически кораб! Та докато ти пътуваше за насам, Айра поговори с Ищар, после с Тамара, накрая направихме семейно съвещание и съдбата ти беше решена. Лазарус потвърди решението, докато ти си играеше с близначките. Наистина, те можеха да наложат вето, но ратифицираха решението. Желанието на леля Тами за тях е закон. Освен това ти си им харесал.

Бях доста смутен.

— Не съм имал никаква представа за тези събития.

— Не трябваше да подозираш нищо. Всъщност закуската ти можеше да бъде приготвена и от готвача, но аз проявих самоинициатива — понеже сме стари приятели; исках да си побъбрим и да отговоря на всичките ти въпроси.

— Притеснява ме тази семейна конференция. И мислех, че Тамара ще се прибере вкъщи преди вечеря.