Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Горе-долу такива бяха думите на Лазарус Лонг, Джъстин. През нещо подобно ли си минал?

— Да. Донякъде. Дълго време сексът изобщо не ме вълнуваше. Обаче успях да преодолея това състояние. Помогна ми жена, не по-малко прекрасна от Тамара. Не бяхме влюбени един в друг, но тя ме научи отново на нещата, които бях забравил. Сексът може да съществува и между приятели, без да я има силната любов, която изпитвах към Тамара. Виждаш ли, двама мои много близки приятели, съпруг и съпруга, ми поднесоха като подарък ваканция с една хетера, необикновена красавица. Приятелите ми бяха платили разходите; можеха да си го позволят, бяха богати. Тази прекрасна хетера, Магдалена…

— Маги! — радостно възкликна Галахад.

— Да. Тя използваше това име за в леглото. Но когато узна, че съм пазителят на архивите, ми сподели истинското си име.

— Ребека Спърлинг-Джоунс.

— Нима я познаваш?

— Откакто се помня, драги ми Джъстин; кърмен съм от великолепните й гърди. Тя е майка ми, драги. Какво забележително съвпадение!

Бях възхитен и същевременно заинтригуван.

— Ето откъде си наследил красотата си!

— От нея, но и от генетичния си баща. Беки… Маги… ми е казвала, че изглеждам точно като него.

— Наистина ли? Ако позволиш, ще проверя твоя произход, след като се върна на Секундус.

Разбира се, архиварите нямат право да се ровят из архива, за да задоволят личното си любопитство. Смятах да използвам приятелските си връзки.

— Драги, ти няма да се връщаш на Секундус. Но можеш да научиш това от Атина, както и всичко друго, случило се след смъртта на Айра Хауард. Но нека да си поговорим за мама. Тя е голяма работа, нали? И е красавица.

— Така си е. Както ти казах, тя направи много за мен. Тя реши, че тази ваканция трябва да бъде удоволствие за нас — и за двама ни. И аз забравих, че съм изгубил интерес към секса. Изобщо нямам предвид техниката; навярно всяка друга хетера от Нови Рим е не по-малко изкусна от всяка известна от историята куртизанка. Имам предвид характера й. С Маги беше весело както в леглото, така и извън него. Бръчките от смях са нещо съвсем различно от бръчките от мръщене.

Галахад кимна в знак на съгласие, докато обираше остатъците от яйцата в чинията си.

— Да, такава е мама. Имах щастливо детство, Джъстин. Толкова щастливо, че когато на осемнайсет годишна възраст ми се наложи да напусна дома си, бях доста разстроен. Но тя и тогава се държа много мило. След като отпразнувахме пълнолетието ми, тя каза, че също ще напусне дома и ще се върне към професията си. Договорът й с татко — вторият ми баща — беше временен и по онова време тъкмо беше изтекъл. Така че ако исках да видя Маги отново — а аз, естествено, исках! — трябваше да се бръкна в джоба, без да разчитам на никакви роднински връзки. А тъй като бях беден, но честен научен асистент, и ми плащаха два или три пъти повече, отколкото заслужавах, не можех да си позволя да прекарам с нея дори трийсет секунди, да не говорим пък за цяла нощ: мама винаги е струвала много скъпо. — Галахад изцяло се бе потопил в щастливите спомени. — Господи, Джъстин, това беше толкова отдавна, преди повече от век и половина. Тогава аз не разбирах, че Беки… Маги… мама… че Магдалена постъпи мъдро и за мое добро, защото бях възрастен само физически и от гледна точка на закона. Ако тя не беше срязала пъпната връв, щях да продължавам да се мотая около нея и да й преча на живота и на професията. Така че продължих да помъдрявам и когато се ожених, съпругата ми кръсти първото ни дете Магдалена и помоли Маги да й стане кръстница. Когато я видях отново, не можах да повярвам, че това прекрасно създание ме е родило. Изобщо не ставаше въпрос за едипов комплекс, искрено се възхитих на красотата й, пък и твърде много обичах жена си. Да, Маги беше чудесно момиче, въпреки че много ме беше разглезила в детските ми години. Само през онази ваканция ли беше с нея?

— Не. И друг път, но не много често. Както каза, тя струваше доста, но на мен ми предложи петдесет процентова отстъпка в цената…

— Сериозно! Значи си я впечатлил!

— … тъй като знаеше, че не съм кой знае колко богат. Но дори и при това положение не можех да си позволя да бъда често в нейната компания. Обаче тя ме извади от депресията ми, за което съм й безкрайно благодарен. Прекрасна жена, Галахад. Имаш всички основания да се гордееш с нея.

— И аз мисля така. Но щом ти е дала отстъпка, мисля, че и тя си спомня за теб с благодарност.

— Едва ли, Галахад. Беше толкова отдавна.