Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Вероятно това окончателно е решило въпроса.

— Така ли мислиш? Защо?

— Може би са променили данните в молбата и са отразили този факт. Сигурно Лазарус е приемал молбите, а той е благосклонен към хората с големи потребности.

— Мм… да. Джъстин, а ти защо още упорстваш?

— Не упорствам. Просто искам да съм сигурен, че поканата е сериозна. Все още не разбирам защо . Но не съм глупак и ще остана.

— Чудесно! — Галахад подскочи, заобиколи масата, целуна ме отново, разроши косата ми и ме прегърна. — Радвам се за всички нас, драги, и ние ще се опитаме да те направим щастлив.

Той се усмихна и изведнъж забелязах колко много прилича на майка си. Трудно ми бе да си представя великолепната Магдалена, заобиколена от деца, с мазоли по ръцете си — фермерска жена в пущинака. Обаче си спомнях древната поговорка за това кои са най-добрите жени.

— Близначките не бяха сигурни, че може да ми се повери толкова деликатна мисия — продължаваше да говори Галахад. — Страхуваха се, че ще оплескам работата.

— Галахад, просто не мога да откажа подобно предложение, но първо искам да се уверя, че наистина съм добре дошъл тук. Все още не разбирам причината.

— А, да. Говорехме си за Тамара и се отклонихме от темата. Джъстин, страничен наблюдател не би могъл да разбере колко трудно ни бе да подмладим нашия прародител, въпреки че в записките, които редактираш, може би има някакви намеци…

— Повече от намеци.

— Но това не е всичко. Той беше почти мъртъв и се оказа извънредно трудно да го върнем към живота. Но все пак успяхме; няма по-добър техник от Ищар. Когато състоянието му се подобри — беше станал приблизително на същата физиологична възраст, на която си ти в момента — настъпи влошаване, и то сериозно. Какво можеш да направиш, когато пациентът извръща лицето си от теб, не желае да разговаряте, спира да яде — въпреки че физическото му състояние си е съвсем наред? Лоша работа. Бодърства цяла нощ, бои се да заспи. Много лошо.

И когато той… както и да е, няма да ти разказвам подробности. Ищар знаеше какво да прави. Отлетя до планините и се върна заедно с Тамара. Тогава тя още не беше подмладена…

— Това не е имало значение.

— Имаше значение, Джъстин. Младостта би попречила на Тамара да излекува Лазарус. О, тя би се справила, не се съмнявам, но по онова време физиологичната й възраст и външният й вид съответстваха на осемдесет години по скалата на Харди. Точно това помогна, тъй като Лазарус, въпреки обновеното си тяло, усещаше тежестта на годините си. Но Тамара изглеждаше стара… Побеляла коса, бръчки по лицето, коремче, увиснали гърди, подути вени — тя изглеждаше по начина, по който той се чувстваше … Затова и тя му помогна по време на кризата му, когато той не можеше да ни види нас, младите. Тя го излекува.

— Да, тя е лечителка. (Колко добре го знам!)

— Тя е велика лечителка. Ето с какво се занимава в момента — лекува млада двойка, загубила първото си бебе, успокоява майката, спи и с двамата. Ние всички спим с нея — тя винаги знае кой се нуждае от утехата й. Когато Лазарус имаше нужда от нея, тя остана с него, докато той не се оправи напълно. Естествено, след последната нощ на теб ще ти е трудно да го повярваш. Но по времето, когато се срещнаха, и двамата отдавна се бяха отказали от секса. Лазарус — преди повече от петдесет години, а Тамара — от момента на пенсионирането си. — Галахад се усмихна. — После пациентът излекува лекаря си: в един момент Лазарус се съгласи да сподели с нея леглото си, а Тамара установи, че отново се е възвърнал интересът й към живота. Тя живя достатъчно дълго с Лазарус и успя да излекува духа му, а после обяви, че го напуска, за да се подмлади.

— И Лазарус я помоли да се ожени за него — предположих аз.

— Не мисля, Джъстин. Нито Тамара, нито Лазарус намекнаха за нещо подобно. Тамара постъпи по друг начин. По време на една късна закуска в градината на покрива на двореца тя попита Айра дали може да се присъедини към колонистите… В този момент с всички въпроси, свързани с миграцията, се занимаваше Айра, а Лазарус продължаваше да твърди, че няма да дойде с нас. Аз мисля, че тогава той вече замисляше своето пътешествие във времето. Айра веднага каза на Тамара, че няма никакъв проблем и че обявените изисквания важат за останалите колонисти, но не и за нея. Джъстин, със същата готовност Айра би й подарил и двореца си; та тя беше спасила Лазарус — ние всички го знаехме.

Но ти познаваш Тамара. Тя благодари на Айра и каза, че възнамерява да изпълни всички изисквания и ще започне с подмладяването, а после ще изучи някоя професия, за да бъде полезна в колонията — както беше постъпила Хамадриад. После Тамара се обърна към Хамадриад и попита: „Хамадриад, ще спиш ли тази нощ с Лазарус?“ Да беше видял, Джъстин, каква суматоха настана тогава!