Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Каква суматоха? — учудих се аз. — Нали каза, че Лазарус вече е бил възвърнал интереса си към този спорт. Или Хамадриад е имала някаква причина да не желае да замени Тамара?

— Хамадриад имаше желание, но не й хареса начинът, по който Тамара й прехвърли задълженията си…

— Изглежда ми необичайно за Тамара. Ако Хамадриад не искаше да се заеме с работата, Тамара би разбрала всичко без думи.

— Джъстин, когато става въпрос за чувства и взаимоотношения, Тамара винаги знае какво прави. Тя дразнеше Лазарус, не Хамадриад. Понякога нашият предшественик изпада в странна стеснителност. Той спа цял месец с Тамара и се правеше, че нищо не е станало. Обаче откровената молба на Тамара към Хамадриад го разобличи. Джъстин, ти познаваш и Тамара, и Лазарус; според теб кой победи в края на краищата?

Знаех, че Тамара умее да бъде непреклонна, но все пак отвърнах:

— Не мога да отгатна, Галахад.

— Нито един от двамата. Защото, след като Лазарус спря да ломоти, че не било необходимо двамата с Хамадриад да бъдат поставяни в неудобно положение, Тамара меко взе думите си назад и престана да говори по въпроса. Мълча по време на подмладяването и по-късно, когато потегляхме. Тя предостави следващия ход на Лазарус и спечели спора чрез отказа й да спори. Джъстин, според теб лесно ли е да бъде изритана Тамара от нечие легло?

— Според мен е невъзможно.

— Предполагам, че и Лазарус е достигнал до този извод. Не мога да кажа какви разговори са водили през дългите нощи… но накрая Лазарус проумял, че тя няма да се подложи на подмладяване, докато той не обещае, че нито една нощ по време на отсъствието й няма да спи сам. От своя страна Тамара му обещала да се върне в леглото му веднага след като приключи лечението.

Така че една сутрин Лазарус с почервеняло лице и с треперещ глас ни съобщи за съгласието, което са постигнали. Джъстин, истинската възраст на нашия прародител проличава най-добре, когато човек се запознае с неговите допотопни и остарели възгледи за секса.

— Не забелязах подобно нещо през нощта, Галахад. И не бях изненадан — нали съм изучил подробно мемоарите му.

— Да, но вече са изминали четиринайсет години, откакто основахме семейството си — през онази същата сутрин, за която ти разказвах, въпреки че го обявихме официално едва след като се родиха близначките. Повярвай ми, Джъстин, на Лазарус му беше много трудно да се предаде и постоянно се чудеше как да се измъкне. Той сърдито обяви, че е обещал на Тамара да не спи сам, докато тя преминава през лечението, а сетне изрече, цитирам: „Айра, ти ми разправяше, че в града е пълно с добри професионалистки. Можеш ли да намериш такава, която би се съгласила да подпише договор за това време?“

Това, което Лазарус не знаеше бе, че Ищар вече ни беше предупредила как трябва да се държим. Между другото, забелязал ли си колко е чувствителен той към женските сълзи?

— Да, разбира се. Макар че едва ли някой може да остане безчувствен към тях.

— Айра се направи, че не му е много ясно какви точно професионалистки му трябват на Лазарус. Което даде време на Хамадриад да избухне в сълзи и да избяга нанякъде. Ищар също се изправи и каза: „Дядо, как можахте !“ И по нейното лице протекоха сълзи и тя тръгна след Хамадриад. В този момент се разрева и Тамара и последва останалите две жени. Ние, тримата мъже, останахме сами.

„Ако не възразявате, сър — студено изрече Айра, — бих искал да намеря дъщеря си и да я утеша.“ След което се поклони, обърна се и бързо излезе. Останахме само двамата. Джъстин, нямах никаква представа какво трябва да направя. Знаех, че Ищар очакваше трудности — Тамара я беше предупредила. Но не предполагах, че ще се наложи аз сам да се справям с проблема.

„О, велики огнени кълба — рече Лазарус. — Синко, какво направих пък сега ?“

Какво можех да му отговоря?

„Дядо — казах, — вие оскърбихте чувствата на Хамадриад.“

А после станах съвсем неуслужлив; отказах да му обяснявам защо чувствата й са били засегнати, а в отговор на въпроса къде може да е отишла предположих, че се е прибрала вкъщи, в предградията, но не пожелах да отведа Лазарус до там. С други думи, спазих инструкциите на Ищар да се правя на упорит глупак и да оставя цялата работа на жените.

Така че се наложи Лазарус да тръгне да търси Хамадриад сам, като можеше да разчита само на помощта на Атина… исках да кажа — Минерва.

— Това е нещо ново за мене, чичо Глупи.

— Ако е така, скъпа, по-добре го забрави.