Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— О, ще го забравя — съгласи се компютърът. — Но смятам да не изтривам информацията, а да я запазя и да я използвам след стотина години. Джъстин, ако бях от плът и кръв и се бях разплакала, би ли побягнал след мен да ме утешиш?

— Вероятно. Почти сигурно.

— Ще го запомня, любовнико. Толкова си мил!

Направих се, че не съм чул обръщението й, но Галахад се обади:

— „Любовнико“?

— Така казах, да. Извинявай, чичо Глупи, ама ти си старомоден. Ако не си беше легнал толкова рано снощи, щеше да разбереш защо.

Реших да запомня тези думи и след сто години, когато Атина стане живо същество, да й ги кажа — направо щях да я поставя в безпомощно положение.

В този момент разговорът ни свърши — отнякъде се появи Лазарус. Когато го видя, Галахад заразмахва ръце:

— Хей! Татенце! Насам!

— Идвам — Лазарус ме млясна в движение, после и Галахад, след което седна на масата, придърпа остатъка от втората закуска на Галахад — домашно руло със сладко — и го погълна.

— Как е? Хвана ли се той на въдицата?

— Не както ти на Хамадриадовата, татенце. Тъкмо му обяснявах как Хамадриад те изпързаля, благодарение на което основахме семейството си.

— Господи, каква лъжа! — Лазарус отпи от чашата на Галахад. — Джъстин, Галахад е добро момче, но е романтик. Много добре знаех какво исках да постигна, така че започнах с изнасилването на Хамадриад. Това прекърши съпротивата й и сега тя спи с всички, дори и с Галахад. По-нататък всичко се разви логично. А ти все още ли възнамеряваш да се върнеш на Секундус?

— Възможно е да не съм разбрал всичко, което Галахад ми разказа — отговорих аз. — Значи, трябва да се присъединя към… — запънах се. — Лазарус, аз не знам към какво трябва да се присъединя.

Лазарус кимна.

— Трябва да сме снизходителни към младежта, Джъстин. Галахад още не може да се изразява ясно.

— Благодаря ти, татенце. Много ти благодаря. Вече почти всичко му бях обяснил. Сега ти съвсем ще го объркаш.

— Спокойно, синко. Сега всичко ще си дойде на мястото. Джъстин, ти ще се присъединиш към семейството ни. И си длъжен да се грижиш за децата — за всичките, не само за тези, на които ще си биологичен баща.

Той ме погледна и зачака.

— Лазарус, аз съм отгледал много деца… — започнах.

— Знам.

— И не си спомням да съм изпускал някое от тях. И така — три, които още не съм виждал, плюс вашите две — сестрите ви, или осиновените ви дъщери — плюс всички останали, които предстои да се появят на бял свят. Прав ли съм?

— Да. Обаче това не е доживотен затвор — подобно нещо не е практично за Хауардовците. Семейството може да надживее всички нас, надявам се. Всеки възрастен може да го напусне, когато пожелае, но задълженията му към децата си остават — както към родените, така и към тези, които са още в утробата. Да речем, докато не навършат осемнайсет. Предполагам, че останалите членове на семейството ще предпочетат по-скоро да освободят такъв човек от задълженията му, отколкото да му видят гърба. Не мога да си представя щастлива връзка, продължаваща години след като някой обяви, че си тръгва. Ти как мислиш?

— Съгласен съм. Но не се притеснявам, че може да стане нещо подобно.

— Естествено, по този начин няма да стане. Обаче да предположим, че Ищар и Галахад решат да се отделят в собствено домакинство…

— Чакай малко, татенце! Няма да успееш да се отървеш от мене толкова лесно! Ищар не ме иска извън целия комплект. Знам, защото се опитвах да я убедя да се омъжи за мен преди много години.

— … и пожелаят да вземат със себе си най-малките. Няма да тръгнем да ги уговаряме и няма да се опитваме да разубедим децата, ако искат да отидат с тях. Та нали и трите са на Галахад…

— Пак не е прав. Татенце, ти направи Андийн на Иш направо в басейна; затова и кръстихме детето така 87! Елф е или твоя дъщеря, или на Айра — така ми е казвала Хама. А кой е бащата на Андрю Джаксън няма никакво съмнение. Джъстин, аз съм стерилен.

— … което следва от статистическата вероятност, качеството на спермата и факта, че любовта му отнема толкова много време. Но Ищар чете генетичните карти и пази истината за себе си, а ние нямаме нищо против. И е абсолютно невероятно Хамадриад някога да е казала, че има или ще има дете от Айра. Не че съществува някаква генетична опасност — нали Ищар е насреща. В нашата колония досега не се е родило нито едно увредено дете, което доказва, че Ищар наистина умее да чете генетичните карти; тя провери всеки колонист от първата вълна и дори си преумори очите за всичките тези месеци работа. Обаче Айра е изключително внимателен и дори не застава близо до Хамадриад, когато има опасност от оплождане — абсолютно ирационална позиция, която обаче аз мога да разбера, тъй като самият аз съм много предпазлив в това отношение. Прекалено добре си спомням времето, когато процентът на общите прародители на Хауардовците беше доста внушителен, поради което прекалено често се раждаха увредени деца. Естествено, в наши дни една жена с чиста генетична карта предпочита да се омъжи по-скоро за собствения си брат, отколкото за непознат от друга планета… но старите предразсъдъци трудно умират.