Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— И тя така мислеше… Атина, слушаш ли ни, скъпа?

— Чичо Глупи, много добре знаеш, че не подслушвам частни разговори.

— Как ли пък не. Всичко е наред, Джъстин; Тина умее да пази чуждите тайни. Обясни му как може да осъществи връзка с някого, Тина.

— Само казвате с кого искате да говорите, Джъстин. Имам радиовръзка с всяка от фермите. И във всеки момент мога да намеря Айра и Лазарус.

— Благодаря ти, Тина. А сега, ако трябва да слушаш, нямам нищо против. Конференцията се осъществи тук, Джъстин. Тина ни свърза с Тамара и Айра. Има връзка и с нула-гравитационната лодка, но в случая ти беше темата на разговора. Между другото Тина е една от причините да не се занимаваме с фермерство; в замяна на храната ние предлагаме на колонистите услуги, на които иначе те не биха могли да разчитат в близко бъдеще. Но ти можеш да се занимаваш със земеделие, ако желаеш — семейството ни притежава доста земя. Ако не — има и други начини да си изкарваш хляба. Е, направих каквото можах. Имаш ли други въпроси?

— Галахад, изглежда всичко ми е ясно, освен едно — защо Тамара иска да живея във вашето семейство?

— Нека тя сама ти обясни. Казах ти вече — опитах се да намеря ореола над главата ти, но не успях.

— Не го нося, когато е горещо. Галахад, не ми разигравай театър, това наистина е много важно за мен. Защо си сигурен, че желанието на Тамара е решило всичко?

— Та ти я познаваш, човече!

— Знам колко важни са желанията й за мен . Нали съм бил влюбен в нея дълги години. — Разказвах му неща, които дълги години бях пазил в себе си. — Обаче великите хетери никога не се съгласяват да сключат брачен договор и дори не изслушват мъжете, осмелили се да направят подобни предложения. Но аз бях настойчив. Накрая Тамара ми каза, че би се омъжила само ако иска да роди още деца, но не възнамерява да ражда повече. Сигурен съм, че парите не играеха никаква роля…

— Естествено. Тамара не е никак глупава в това отношение; чувал съм да казва, че тъй като парите са универсален символ за стойност, те трябва да бъдат приемани с гордост. Но тя никога не би се омъжила за пари. Или… не знам. Трябва да я попитам. Мм… интересно. Нашата Тамара е сложна личност. Извинявай, драги; аз те прекъснах.

— Казах, че парите не бяха определящият фактор, тъй като тя имаше клиенти с десеткратно и стократно по-голямо състояние от моето, но не се омъжи за никого от тях. Така че аз се кротнах; бях доволен, когато тя ми позволяваше да я имам поне за малко — да прекарвам нощта понякога с нея, да й правя компания на партита и да й плащам колкото мога и колкото приеме тя. Често тя определяше такава цена, че ми връщаше част от подаръците. Така постъпваше с мен — не знам как е било при по-богатите клиенти.

Минаха години и внезапно тя обяви, че се пенсионира. Бях потресен. По това време тъкмо бях се подмладил, а тя не изглеждаше ни най-малко остаряла. Но решението й беше твърдо и тя напусна Нови Рим.

Станах импотентен, Галахад. Е, не че не можех да се любя — просто предишният екстаз се превърна в просто упражнение, което не изисква никакви усилия. Случвало ли ти се е нещо подобно?

— Не. Навярно би трябвало да кажа: „засега не“, тъй като дори не съм навършил двеста.

— Значи не разбираш какво имам предвид?

— Само отчасти. Но мога ли да ти цитирам нещо, което веднъж каза Лазарус? От разговор с Айра е — наистина, личен, но ти можеш да го намериш и в нередактираните му мемоари.

„Айра — бяха думите му, — в живота ми имаше период, когато дълги години жените изобщо не ме вълнуваха. Не само че не бях женен, но и живеех като монах. В края на краищата, какво разнообразие може да има в триенето между навлажнените лигавици на определени части от мъжката и женската физиология?

Но по-късно разбрах, че като хора жените са безкрайно разнообразни… и сексът е най-прекият път да се опознае жената. Този път се харесва на тях така, както и на нас, и често само чрез него могат да се разрушат бариерите и да се постигне близко запознанство.

Заедно с това откритие от само себе си се върна и интересът ми към забавленията. Станах щастлив като хлапак, за пръв път пъхнал ръката си в пазвата на девойка. Щастлив както никога по-рано — бях престанал да се чувствам като бутало в някакъв цилиндър. Всяка жена е уникална личност, която трябва да бъде опозната; ако двамата с една жена сме имали достатъчно време, ние винаги сме откривали, че се обичаме. Но при всички случаи сме си доставяли удоволствие един на друг и сме се отърсвали от грижите. А не сме мастурбирали — за целта могат да се използват и кукли.“