Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Искаш да кажеш, че възнамеряваш да разбереш какво е решението, което тя вече е взела?

— Можеш да повториш тези думи още веднъж! — обади се компютърът.

— Тина — изрече меко Лазарус, — прекарваш прекалено много време заедно с Дора. Когато твоята работа вършеше Минерва, тя беше мила, учтива, почтителна и скромна.

— Някакви оплаквания от моята работа, деденце?

— Само от маниерите ти, скъпа. В присъствието на гост.

— Джъстин не е гост, а роднина. Освен това е член на клуба „Целунати от Минерва“ — което е същото, като да се е целунал с мен. Логично, нали? Q.E.D.

— Не искам да споря. Внимавай с Тина, Джъстин; тя може като нищо да те впримчи.

— За мен аргументите на Атина са не само логични, но и приятни. Благодаря, братовчедке.

— Вие ми харесвате, Джъстин; бяхте мил със сестра ми. Не се притеснявайте, че ще ви впримча. Не възнамерявам да се местя в клонинг поне през близките сто години — първо трябва до се погрижа на тази планета нещата да потръгнат. Така че засега не се надявайте на нищо, а след век — ще видим. Ще ме разпознаете веднага — ще изглеждам точно като Минерва.

— Но доста по-приказлива.

— Лазарус, ти винаги говориш толкова мили неща. Целуни го вместо мен, сестричке.

— Да вървим, Минерва; Тина пак ме вбеси.

— Момент само, Лазарус, моля те. Айра? Договорихме се с Ищар, но само в общи линии… не знам дали Джъстин ще се съгласи.

— Хм, и аз не знам. Искаш ли да го попитам?

— Ъ… да.

— От твое име?

Минерва изглеждаше притеснена. Джъстин Фут бе озадачен.

— Нека хвърля яснота по въпроса — обади се Атина. — Джъстин, Минерва попита Айра дали да не ви намери жена, докато сте тук. Айра отвърна, че не знае, но обеща да си го изясни; после попита дали тя не е доброволка за подобна привилегия. Ясно ли ви е всичко? Джъстин, сестра ми отскоро е човек и понякога не е много сигурна в себе си.

Лазарус си помисли, че не е виждал момиче да почервенява по подобен повод от над три и половина века. Не че двамата мъже се чувстваха по-спокойни.

— Тина — укорително произнесе той, — ти си отличен инженер… но не ставаш за дипломат.

— Какво? Глупости! Спестих ви милиарди наносекунди.

— Млъкни, скъпа, логическите ти вериги са съвсем объркани. Джъстин, Минерва почти със сигурност е единственото момиче на планетата, което може да се притесни от мечешките услуги на Тина. Защото е единствената, за която има вероятност да остане вярна на един-единствен мъж.

Компютърът се изхили.

— Казах ти да пазиш тишина! — изрече Лазарус намръщено.

— Минерва е свободна да постъпва както намери за добре — произнесе Айра със спокоен тон.

— Кой го отрича? Ти също пази тишина, докато Старейшината — тоест аз , синко — не спре да говори. Джъстин, Минерва ще ти намери компания за вечеря — по-точно вече ти е намерила. После ще разполагаш със свободно време. Ако с въпросната компания не сте си омръзнали по време на вечерята, без съмнение ще можете да измислите и други начини да прекарате времето си заедно. Тина, възнамерявам да те изключа от къщата довечера. Нямам намерение да те каня на вечеря; още не си се научила как трябва да се държиш пред хора.

— Е, Лазарус, няма да ви изям свинското.

— Добре тогава… — Лазарус се огледа. Лицето на Айра беше невъзмутимо. Минерва изглеждаше нещастна. Джъстин Фут наруши мълчанието:

— Старши, сигурен съм, че Атина не искаше да направи нищо лошо. Нямам нищо против да ме нарича свой братовчед — според мен това е приятелски жест. Надявам се, че ще преразгледате решението си и ще й позволите да присъства на вечерята.

— Много добре; Тина, Джъстин се застъпи за теб. Макар че, за да се справи човек с теб, Дора и близначките, трябва да прилага метода на твърдата ръка. Джъстин, Минерва — да тръгваме. Айра, Тина — ще се видим на вечеря. И не губи времето си с онзи конвейер, Айра; сигурен съм, че Тина е свършила цялата работа.

Когато излязоха извън щабквартирата на колонията, Джъстин Фут видя нула-гравитационна лодка, но не онази, която го бе докарала от космодрума. В лодката имаше две червенокоси близначки, които изглеждаха така, сякаш току-що са решили, че са момичета. Бяха на по дванайсет, най-много на тринайсет. Двете носеха колани с окачени на тях пистолети; той се надяваше, че са само играчки. Върху голите рамене на едното момиче имаше капитански отличителни знаци. Лицата им бяха покрити поне с по единайсет хиляди триста и две лунички, доколкото можеше да прецени.

Двете изскочиха от лодката и застинаха в очакване. Единият комплект лунички се обади: