Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Крайно време беше.

Другият добави:

— Дискриминация.

— Млъкнете и се дръжте учтиво — нареди Лазарус. — Джъстин, това са моите дъщери близначки — Лапис Лазули и Лорелай Лий. Запознайте се с мистър Джъстин Фут, милички, главен архивар на настоятелството.

Момичетата се спогледаха и направиха реверанс в перфектен синхрон.

— Добре дошли на Терциус, главен архивар Фут! — произнесоха двете в хор.

— Очарователно!

— Да, момичета, наистина беше много добре. Кой ви научи на това?

— Мама Хамадриад…

— … а мама Ищар ни обясни точно в кой момент да го направим.

— Обаче Лори съм аз; тя е Лази.

— И двете сте мързелани 74 — отбеляза Лазарус.

— Аз съм капитан Лапис Лазули Лонг, командващ звездолета „Дора“, а тя е моят екипаж. През четните дати.

— Утре е мой ред. Нечетен ден.

— Лазарус не може да ни различава…

— … и изобщо не ни е баща; ние нямаме баща.

— Той ни е брат и не е никакъв авторитет за нас…

— … само се опитва да ни се налага, понеже е по-силен…

— … но това няма да продължи вечно.

— Марш в лодката, непослушни бунтовнички такива — строго нареди Лазарус, — за да не ви разжалвам в кандидат-космонавти.

Те скочиха в лодката, седнаха отпред и се обърнаха назад.

— Заплахи…

— … и оскърбителен език…

— … без основателна причина.

Лазарус се направи, че не е чул нищо. Той и Джъстин помогнаха на Минерва да се качи в лодката, после двамата се настаниха до нея.

— Капитан Лазули!

— Да, сър?

— Бихте ли наредили, моля, на лодката да ни закара у дома?

— За вас винаги, сър. Хъмпти-Дъмпти — вкъщи!

Малкият съд се повдигна и след като набра скорост от десет възела, се понесе плавно напред, следвайки извивките на релефа.

— А сега, капитане, след като успяхте да объркате нашия гост, моля, обяснете му как стоят нещата.

— Да, сър. Ние не сме близнаци, нас дори не ни е родила една и съща майка…

— … и старчето приятелче всъщност не ни е баща; той ни е брат.

— Днес сме четен ден!

— Тогава карай ти!

— Поправка — намеси се Лазарус. — Аз съм ваш баща, тъй като ви осинових, с писменото съгласие на майките ви.

— Това няма никакво значение…

— … И не е законно; никой не е искал нашето мнение…

— … и при всички случаи е несъществено, защото ние тримата, Лазарус, Лорелай и аз, сме идентични тризнаци, поради което имаме равни права според всяка рационална юридическа система… За нещастие на нашата планета май няма такава. Така че той ни бие — незаконно и жестоко.

— Капитане, напомнете ми да се сдобия с по-голяма пръчка.

— Тъй вярно, сър. Но ние си обичаме нашето старче приятелче, въпреки садистично-мазохистичните му наклонности. Понеже той — това всъщност сме ние. Разбирате ли?

— Мис… капитане, исках да кажа… не съм много сигурен. Струва ми се, че по пътя си за насам съм попаднал в някоя извивка на пространството, от която така и не съм успял да се измъкна.

Капитанът през четните дни поклати глава.

— Извинете, сър, но това е невъзможно. Повярвайте на честната ми дума… освен ако не владеете висшата алгебра и физиката на полето на Либи. Владеете ли ги?

— Не. А вие?

— Да, разбира се…

— … ние сме гениални.

— Стига сте го обърквали, момичета, и престанете да говорите една през друга. Аз ще му обясня всичко сам.

— Да, бих искал да чуя обясненията ви, Лазарус. Не знаех, че имате непълнолетни деца. Или сестри, което прави ситуацията още по-загадъчна. Те регистрирани ли са? Не преглеждам всичките материали, които влизат в архива, но от много години при мен постъпва автоматично цялата информация, свързана със Старейшината.

— Това ми беше известно и взех съответните мерки. Момичетата са регистрирани, да, но с майчините си фамилии… фамилиите на жените, които са ги родили, ако трябва да сме точни, въпреки че никъде не е отбелязано, че те не са истинските им майки. Обаче аз оставих запечатан плик, в който се намира информацията за произхода им. Пликът трябва да бъде отворен от теб или от твоя приемник след смъртта ми или през 2070 година от началото на Диаспората — в зависимост от това кое от събитията ще настъпи по-рано. Вътре е отразена и волята ми момичетата да получат някои дреболии, като например второто ми по стойност жилище…

— И „Дора“!

— Млъквай! Дръж се прилично, че тогава сестра ти ще получи кораба и забрави да си капитан през ден. Избрах тази дата, Джъстин, понеже очаквам дотогава те вече да са станали големи хора; момичетата наистина са гениални. Ще се въздържа от пътешествието си във времето дотогава, тъй като те са капитанът и екипажът на моята яхта и ще разчитам на тях. А че са мои сестри също е истина. Те са родени в резултат на незаконна процедура в клиниката на Секундус. Клонирани са от мои клетки. Нещо подобно на случая с Минерва, само че по-лесно.