Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

По онези времена да присъстваш на събрание на Семействата бе по-трудно, отколкото на събор на вещици. Охраната беше въоръжена и енергична; времената бяха жестоки. Каква самоличност бих могъл да използвам? Удроу Уилсън Смит — не става; той беше там. Лазарус Лонг? Тогава нямаше никакъв Лазарус Лонг в списъците на Семействата. Да се опитам да мина за някой от тези, които не присъстваха? Невъзможно. Ние, Хауардовците, тогава бяхме само няколко хиляди и всеки член на Семействата познаваше повечето от останалите по физиономия. Непознат, за когото никой не гарантира, със сигурност щеше да бъде погребан направо в сутерена на сградата. Не, външни лица никога не попадаха на събранията — рискът беше прекалено голям. Здравей, Минерва! Влизай, миличка!

— Здрасти, Лазарус. Айра, нали не ви попречих?

— Ни най-малко, скъпа.

— Благодаря. Здравей, Атина.

— Здрасти, сестричке.

Минерва зачака да я представят. Айра се обади:

— Минерва, помниш ли Джъстин Фут, главния архивар?

— Разбира се. Много пъти сме работили заедно. Добре дошли на Терциус, мистър Фут.

— Благодаря ви, мис Минерва — Джъстин Фут хареса гледката — висока, стройна млада жена, с неголям, но твърд бюст, дълга и права кестенява коса, сериозно, интелигентно лице, по-скоро миловидно, отколкото красиво, което разцъфтява по време на усмивките й. — Знаеш ли, Айра, май ще трябва да се върна на Секундус и да подам молба за подмладяване. Тази млада дама твърди, че сме работили заедно „много пъти“, но аз явно толкова съм остарял, че не мога да си спомня. Простете ми, драга лейди.

Минерва го възнагради с една от светкавичните си усмивки и веднага стана отново сериозна.

— Грешката е моя, сър; първо трябваше да ви обясня всичко. Когато работехме заедно, аз бях компютър. Административният компютър на Секундус, обслужващ мистър Уедърал, по онова време pro tem председател. Но сега имам тяло от плът и кръв — вече цели три години.

Джъстин Фут запримигва.

— Разбирам… Или поне се надявам, че разбирам.

— Аз съм създадена в нарушение на закона, сър, не съм родена като жена. Съставен клон от двайсет и три донора родители, отгледан in vitro до своята зрелост. Но моето „аз“, моето его — това е същият компютър, който ви помагаше в работата, когато архивът се нуждаеше от помощ. Сега разбрахте ли ме?

— Хмм… всичко, което съм в състояние да кажа, мис Минерва, е, че съм щастлив да се запозная с вас на живо. Ваш покорен слуга съм, мис.

— О, не ме наричайте „мис“, викайте ми Минерва. И без това не съм „мис“ — нали с този почтен термин се означават девствениците? Ищар — една от моите майки и главният ми създател — ме е дефлорирала по хирургически път, преди да ме събуди.

— И не само тя! — разнесе се глас от тавана.

— Атина! — укорително произнесе Минерва. — Сестро, ти смущаваш госта ни.

— Не аз, по-скоро ти го правиш, сестричке моя.

— Смущавам ли ви, мистър Фут? Надявам се, че не. Все още се уча да съм човек. Ще ме целунете ли? Бих искала да ви целуна; познаваме се почти от цял век и аз винаги съм ви харесвала. Е, искате ли?

— А сега кой го смущава, сестричке?

— Минерва! — обади се Айра.

Тя веднага стана сериозна.

— Не биваше ли да казвам това?

— Джъстин — намеси се Лазарус, — не обръщай внимание на Айра; той е доста старомоден. Минерва се е целувала с повечето от колонистите — наваксва пропуснатото. Освен това тя е братовчедка на всички ни чрез родителите си — а те са двайсет и трима. Пък и тя вече знае как трябва да постъпи — целуването с нея е удоволствие. Атина, остави сестра си на мира — нека добави още една целувка с братовчед в колекцията си.

— Добре, Лазарус. Слушам, старче-приятелче.

— Тина, ако можех да те докопам, щях да те напляскам — отвърна Лазарус. — Хайде, Джъстин, давай.

— Ъъ… Минерва, не съм се целувал с момичета дълги години, не съм във форма.

— Мистър Фут, не съм искала да ви смущавам, просто се радвам, че ви виждам отново. Не е задължително да ме целувате сега. Но ако пожелаете да ме целунете насаме, нямам нищо против.

— Не рискувайте, Джъстин — посъветва го компютърът. — Казвам ви го най-приятелски.

— Атина!

— Исках да кажа — продължи главният архивар, — че по-скоро аз съм този, който трябва да се учи да бъде човек. Ако обещаете да ми простите моята недодяланост, смятам да приема милото ви предложение. Готова ли сте?

Минерва веднага се усмихна, с грацията на котка се вмъкна между ръцете му, затвори очи и леко отвори устата си. Айра впери поглед в книжата върху бюрото си, но Лазарус дори не се опита да отмести погледа. Направи му впечатление, че Джъстин Фут вложи цялото си сърце в целувката. Старият хитрец може и да не бе практикувал цяла вечност, но явно не бе забравил основните положения.