Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Е, добре де… Може би Джъстин ще успее да ги издаде и тук. Атина! Атина Палада! Тук ли си, миличко?

— Слушам те, Лазарус — разнесе се ласкаво сопрано от високоговорителя над бюрото на Айра.

— Спомените ми са записани в паметта ти, нали?

— Разбира се, Лазарус. Всяка дума, която си произнесъл, откакто Айра те спаси…

— Не ме е „спасил“, скъпа. Отвлече ме.

— Коригирам данните… Откакто Айра те отвлече от онзи приют за бездомни. Освен това разполагам с всичките ти по-ранни мемоари.

— Благодаря ти, скъпа. Виждаш ли, Джъстин? Ако мислиш, че трябва да сортираш копчета, можеш да го правиш и тук. Освен ако не си оставил някаква несвършена работа на Секундус? Семейна или друга?

— Нямам семейство. Имам пораснали деца, но с жена ми се разделихме. Работата ми се върши от моя заместница, която определих и за приемница на длъжността ми — ако настоятелството я одобри, разбира се. Обаче… какво ще стане с кораба ми?

— Моят кораб, искаш да кажеш. Нямам предвид яхтата ми „Дора“, а едноместния автоколет, с който пристигна — „Пощенски гълъб“; той принадлежи на корпорация, владение на друга корпорация, чийто главен акционер съм аз. Мисля да си го прибера — така Арабела ще спести половината от сумата, която трябва да плаща за наем.

— Нима? Мадам pro tem председателката не е наемала автоколета, Лазарус; беше го реквизирала за обществени нужди.

— Ха! — ухили се Лазарус. — Може и да я дам под съд. Джъстин, в договора за колонизация на Секундус няма членове, които разрешават реквизирането на частна собственост от държавата. Прав ли съм, Айра?

— Технически е вярно, Лазарус. Въпреки че съществува прецедент, засягащ отчуждаването на земя.

— Дори и него бих оспорил, Айра. Но чувал ли си някога да се реквизира кораб?

— Никога. Ако не броим „Ню Фронтиърс“.

— О! „Ню Фронтиърс“ не съм го реквизирал, Айра; откраднах го — за да си спасим кожите.

— Мислех си за участието на Слейтън Форд, не за твоето. Конструктивна реквизиция, може би?

— Ммм… Не е красиво от твоя страна да се ровиш във въпросните събития две хиляди години след смъртта му. Още повече, че ако Слейтън беше постъпил по друг начин, аз сега нямаше да съм тук, ти също нямаше да си тук. Дявол да го вземе, никой от нас нямаше да го има, Айра.

— Недей да се ежиш, дядо. Просто исках да кажа, че на държавния глава понякога му се налага да върши неща, които никога не би направил като частно лице. Обаче, ако Арабела е могла да реквизира „Пощенски гълъб“ на Секундус, значи ти можеш да направиш същото на Терциус. Всеки от вас е държавен глава на автономна планета. Трябва да й дадеш урок.

— Уф… Айра, не ме изкушавай. Нещо подобно вече се е случвало с мен . Ако се превърне в обичай, това ще означава край на междузвездните пътешествия. Няма и да докосна това корито, щом законите са толкова неубедителни. И все пак то си е мое, макар и косвено. Ако Джъстин Фут желае да остане тук, нека ми го даде, а аз ще го върна на „Транспорт Ентърпрайсис“. Нека да се върнем към списъка. Да видим какво иска старата вещица. За какви времена и места иска да й съобщя?

— Маршрутът изглежда интересен.

— Интересно ти е, а? Тогава отиди ти вместо мен! Битката при Хастингс… първият, третият и четвъртият кръстоносен поход… битката при Орлеан… падането на Константинопол… Френската революция… битката при Ватерло. Термопилите и още деветнайсет сблъсъка между вражески армии. Изненадан съм, че не е пожелала да коментирам битката между Давид и Голиат. Аз съм кротък като пиленце , Айра. Бия се само когато не мога да избягам… Как мисли тя, че съм успял да живея толкова дълго? Кръвопролитието не е зрелищен спорт. Ако според историята на определено място в определен ден е имало битка, значи по същото време аз съм се намирал някъде далеч, седял съм в някоя кръчма, пиел съм си бирата и съм щипел барманките. А не съм се криел някъде от обстрела на минохвъргачки само за да удовлетворя жестоката любознателност на Арабела.

— Опитах се да й го обясня — каза Джъстин, — но тя отвърна, че такава е официалната програма на Семействата.

— Дяволите да я вземат. Обещах й само, че ще изпробваме номера с изпращането на писма. Аз съм си професионален страхливец… и няма да работя за нея. Ще ходя където и когато ми е приятно, ще гледам каквото си искам и ще избягвам разправиите с местните селяндури. Особено тези, които враждуват помежду си; тях често ги засърбява пръстът върху спусъка.