Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Лазарус — каза Айра Уедърал, — ти никога не си разправял какво възнамеряваш да видиш.

— Е, добре… Никакви битки. Битките са прекалено добре проучени за моя вкус. А в теранската история има толкова интересни неща… мирните времена не са много познати, именно защото са били мирни. Бих искал да видя Партенон в цялото му великолепие. Искам да се спусна по Мисисипи и лоцман да ми е Сам Клемънс. Да пътешествам из Палестина през първите трийсет години на християнската ера и да се опитам да намеря един дърводелец, станал равин… ако наистина е съществувал такъв човек.

Джъстин Фут беше изненадан.

— Имате предвид християнския Месия? Много от историите, разказвани за него, са митове, но…

— А ти откъде знаеш , че са митове? Е, да, дори фактът за съществуването му не е доказан докрай. Примерно Сократ — той е живял четири века по-рано, но неговото съществуване е толкова безспорно, колкото и съществуването на Наполеон. Но при дърводелеца от Назарет не е така. Независимо от съвестното записване на всичко случващо се от римляните и от евреите, никое от събитията, свързани с Месията, не е намерило място в съвременните летописи.

Обаче ако аз посветя трийсет години на целта, бих могъл да си изясня всичко. Владея латински и старогръцки, мога да разговарям на староеврейски, знам и малко арамейски. Ако го намеря, ще го следвам и ще запиша думите му, а после ще ги сравня с тези, които се твърди, че е казал.

Ала не искам да давам обещания. Въпросът за съществуването на Исус е най-хлъзгавият в историята, защото столетия наред е бил забранен; тези, които дръзнели да го зададат, ги бесели или ги изгаряли на кладата.

— Изумен съм — изрече Айра. — Изглежда познанията ми по история не са толкова големи, колкото мислех, че са. Обаче аз изучавах периода между смъртта на Айра Хауард и основаването на Нови Рим.

— Синко, ти дори не си се докоснал до земната история. Като оставим обаче този странен случай настрана — казвам „странен“, защото животите на останалите религиозни водачи са документирани до най-малки подробности, а този си остава неуловим колкото легендата за крал Артур — нямам намерение да вървя след великите събития. По-добре да се срещна с Галилей, да погледам как работи Микеланджело, да посетя някоя от премиерите на пиесите на Стария Бил в театър „Глобус“ и други подобни неща. Особено много ми се иска да се върна в своето детство и да видя дали нещата са такива, каквито си ги спомням.

Айра примигна.

— А ако попаднеш на самия себе си ?

— Защо пък не?

— Но… това не е ли парадокс?

— Защо пък? Ако възнамерявам да направя нещо, значи вече съм го направил . Онова старо клише, че можеш да застреляш дядо си преди той да е направил баща ти, а после всички негови потомци, включително и ти, да изчезнат — това са празни приказки. Фактът, че сега съм тук, сред вас, означава, че не съм направил такова нещо, следователно няма и да го направя. Глаголните времена в граматиката не са приспособени за пътуване във времето, но това не означава, че не мога да се върна назад и да видя какво е било. Просто ми е интересно да се зърна отстрани, когато съм бил още малък сополанко; това е епохата, която ме интересува. Ако срещна себе си като малко дете, той няма да ме познае, няма да се загледа в мен дори. А аз ще го позная — нали някога това съм бил аз.

— Лазарус — намеси се Джъстин Фут, — ако искате да посетите тази епоха, бих искал да насоча вниманието ви към нещо, от което много се интересува мадам pro tem председателката — защото то интересува и мен . Не бихте ли могли да запишете всичко, което се е случило и е било казано на събранието на Семействата през 2012 година?

— Невъзможно е.

— Момент, Джъстин — обади се Айра. — Лазарус, по-рано ти отказва да говориш за въпросното събрание с оправданието, че никой от присъствалите не може да оспори думите ти. Но записът е нещо обективно.

— Айра, не съм казвал, че не искам да го направя. Казах, че е невъзможно .

— Не те разбирам.

— Не мога да запиша случилото се на събранието, защото не съм присъствал на него.

— Пак не схванах. Всички записи — включително и твоето собствено твърдение — показват, че си бил там.

— Отново не можем да намерим адекватни глаголни времена за пътуванията във времето. Естествено, аз бях там като Удроу Уилсън Смит, досадих на всички и обидих много хора. Но нямах записваща апаратура у себе си. Да допуснем, че „Дора“ и близначките ме оставят там, а Ищар ми имплантира записваща апаратура по такъв начин, че никой да не може да усети, че правя записи. Това, което не можеш да разбереш, Айра, е, че аз, който съм ръководил множество събрания на Семействата, не бих могъл да попадна в залата.