Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Когато се откъснаха един от друг, компютърът с уважение подсвирна:

— Хо-о-о! Джъстин, добре дошли в клуба!

— Да — обади се Айра сухо, — не може да се смята, че човек е официално приет на Терциус, докато не бъде поздравен с целувка от Минерва. Сега, след като изискванията на протокола са спазени, нека да седнем. Минерва, скъпа моя, ти с някаква определена цел ли дойде?

— Да, сър — тя седна на дивана до Джъстин Фут, с лице към Айра и Лазарус, и хвана Джъстин за ръката. — Бях в „Дора“ с близначките и Дора им преподаваше астронавигация, когато в небето се появи автоколетът и…

— И децата го проследиха? — прекъсна я Лазарус.

— Разбира се, Лазарус. Практическо упражнение — Дора никога не би пропуснала този шанс. Тя веднага се раздели на две и даде възможност на всяко от момичетата да осъществи проследяването самостоятелно. Когато автоколетът се приземи, аз помолих Дора да попита Атина кой се намира вътре. Веднага щом вратата се отвори, моите сестри ми разказаха всичко. Така че, Джъстин — тя стисна ръката му, — побързах да ви видя. И да направя някои предложения. Айра, всичко ли е подсигурено за Джъстин? Къде да спи и прочие?

— Не още, скъпа моя. Тъкмо бяхме започнали разговора; той още не е имал време да се отърси напълно от анестезията.

— Мисля, че противоотровата вече започна да действа — отбеляза Фут.

— Братовчедът Фут току-що взе втората доза, Айра — добави компютърът. — Пулсът е ускорен, но стабилен.

— Мисля, че това е напълно достатъчно, Атина. Или възнамеряваш да предложиш още нещо, скъпа моя?

— Да. Поговорих с Ищар. Постигнахме съгласие, но чакаме одобрението на вас двамата с Лазарус.

— Искаш да кажеш, че имаме право на глас? — намеси се Лазарус. — Джъстин, тази планета се управлява от жени.

— Не е ли така навсякъде?

— Чак навсякъде — не, но на повечето места. Спомням си една планета, на която брачната церемония винаги приключваше с убийството на майката на булката, стига подобно нещо да не й се бе случило по-рано. Мисля, че това беше прекалено, но тенденцията…

— Замълчи, деденце — изрече меко Айра. — Ще се наложи Джъстин да редактира тази история. Джъстин, Минерва искаше да каже, че нашият дом е и твой. Нали, Лазарус?

— Разбира се. Тук е малка лудница, Джъстин, но храната е прилична и цените са нормални. Тоест всичко е безплатно, плащаш само с изразходваните нерви.

— Естествено, нямам намерение да ви се натрапвам. Може би ще се намери някъде стая, която да наема? Разбира се, ще си плащам; не с пари — предполагам, че валутата на Секундус няма никаква стойност тук — но нося със себе си няколко произведения на изкуството, каквито тук още не се правят.

— Ако е необходимо, можеш да се разплащаш с валутата на Секундус чрез мен — отвърна Лазарус. — Що се отнася до произведенията на изкуството, ще се изненадаш, като разбереш какви работи правим тук.

— Знам, че сте донесли тук универсален пантограф. Така че взех със себе си няколко програми, главно развлекателни — музика, еротика, сънища и други подобни неща — всичко е създадено, след като напуснахте Секундус.

— Хубаво си го измислил — каза Лазарус. — Предполагам, че по-рано колонизациите са били по-забавни — когато колонистът не е имал друг избор, освен да се скъсва от работа, без да е сигурен кой ще победи — той или планетата. Това, което правим сега, е като да размазваме насекоми с ковашки чук. Джъстин, ще вземеш доста за програмите си, но ги продавай една по една. Предполагам знаеш, че всяка от тях ще бъде копирана веднага щом смени собственика си — тук нямаме закон за авторското право, би било много трудно да се спазва. И стая няма да намериш — тук новодошлите отсядат при роднините си. По-добре приеми предложението ни — по това време на годината навън вали всяка нощ. Джъстин Фут изглеждаше озадачен.

— Не исках да нарушавам уединението ви. Айра, а можеш ли да ми заемеш дивана, на който седя? За кратко време? Тогава…

— Млъквай, Джъстин — Лазарус се изправи. — Синко, ти си обременен от обичаите в големите градове. Добре дошъл при нас си — независимо дали за седмица, или за век. Ти не само си мой пряк потомък — по линията на Хариел Фут, мисля — но си и член на клуба „Целунати от Минерва“. Прибираме го вкъщи, Минерва. А какво става с моите калпазанки?

— Навън са.

— Не им ли каза да се прибират?

— Не. Нещо се нацупиха.

— Това е полезно за техния метаболизъм. Айра, предлагам да обявиш днешния ден за празник.

— Ще го обявя — веднага щом приключа обсъждането на един план за конвейерна обработка на руда с Атина.