Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

А за това, което другите хора очакват да направиш, няма да получиш награда и изпълнението му ще е не трудно, а направо невъзможно. По-лесно е да си имаш работа с разбойници, отколкото с лепка, която те моли: „само няколко минутки от времето ти, моля те — няма да ти отнема много“. Времето е целият ти капитал, минутите на твоя живот са печално малко на брой. Ако си позволиш да изпълняваш подобни молби, те бързо ще се превърнат в снежна лавина и паразитите ще отнемат сто процента от времето ти и ще питат за още!

Затова се научи да казваш „не“ и когато се наложи, бъди груб.

Иначе няма да имаш време да изпълняваш задълженията си, да вършиш работата си и, естествено — няма да ти остане време за любов и щастие. Термитите ще изгризат живота ти и няма да оставят нищичко за теб.

(Това правило не означава, че не трябва да правиш услуги на приятели или дори на непознати. Но нека изборът да бъде твой . Не прави нищо само защото някой го очаква от теб.)

Дойдох, видях — тя победи. (В оригиналната версия на латински, изглежда, е допусната грешка.)

Комитетът е форма на живот с шест или повече крака и без мозък.

Ако напъхат в тясно пространство много животни, те ще полудеят. Homo sapiens е единственото разумно същество, което доброволно се съгласява на подобно нещо.

Не се стреми последната дума да бъде твоя. Може да ти я дадат.

— Айра — попита Лазарус Лонг, — видя ли този списък? Седяха в кабинета на ръководителя на колонията Айра Уедърал в Буундок 73, най-голямото и засега единствено селище на планетата Терциус. Заедно с тях бе и Джъстин Фут 45-и, пристигнал току-що от Нови Рим, Секундус.

— Лазарус, Арабела е адресирала писмото до теб, а не до мен.

— Тази глупава истеричка започва да ме дразни. Нейно извънредно вездесъщество, госпожа pro tem председателката Арабела Фут-Хедрик изглежда си мисли, че е коронована за кралица на Хауардовците. Вече чувствам изкушението да се върна обратно и да й отнема председателското чукче. — Лазарус подаде списъка на Уедърал. — Хвърли един поглед, Айра. Джъстин, а ти имаш ли нещо общо с това?

— Не, Старши. Арабела ми нареди да ви го предам и да ви инструктирам как да изпращате писма от различни епохи, чрез които да се разрешат настоящите проблеми с датирането на събитията, предшестващи Диаспората. Но според мен идеята й е непрактична. Ако ми разрешите да изтъкна, аз познавам историята на Тера по-добре от нея.

— Не се съмнявам. Предполагам, че е преписала списъка от енциклопедията. Недей да ме безпокоиш с нейните идеи. Ако искаш, ги запиши и ми ги дай, но едва ли ще прегледам записа. Трябват ми твоите идеи, Джъстин.

— Благодаря ви, прародителю…

— Викай ми Лазарус.

— Лазарус, официалната цел на посещението ми е да изготвя доклад за състоянието на колонията…

— Джъстин — прекъсна го рязко Айра, — нима Арабела смята, че управлява Терциус?

— Страхувам се, че е така, Айра.

Лазарус подсвирна.

— Е, ако още не ти е ясно — тя няма никаква власт над нас. Обаче се намира толкова далече, че изобщо не ни пречи дори ако реши да се нарече „императрица на Терциус“. Ситуацията е следната, Джъстин: Айра е ръководител на колонията, аз съм кмет. Айра върши цялата работа, но аз държа председателското чукче на събранията на колонията. Винаги се намират колонисти, които мислят, че тук може да се живее като в голям град, тъй че председателствам аз — за да мога навреме да облея със студен душ проклетите глупаци. Когато бъда готов да започна пътешествието си във времето, ще елиминираме длъжността ръководител на колонията и Айра ще стане кмет.

Така че прави каквото искаш: огледай мястото, виж отчетите, изучи документацията. Добре дошъл на Терциус, най-голямата от малките колонии от тази страна на галактическия център. Чувствай се като у дома си, синко.

— Благодаря ви, Лазарус. Бих останал, за да взема участие в колонизацията, но искам да запазя длъжността главен архивар, докато не приключа с издаването на мемоарите ви.

— А, онези глупости — махна с ръка Лазарус. — Изгори ги! По-добре бери рози, млади човече!

— Лазарус, не бива да говориш по този начин — обади се Айра. — Толкова години съм събирал спомените ти.

— Глупости. Разплатих се с тебе, когато хванах председателското чукче и по този начин попречих на Грозната високопоставена дама да те заточи на Блаженство. Ти получи това, което искаш… за какво са ти и мемоарите ми?

— Трябват ми.