Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Бюла веднага се залови за работа, а аз междувременно наблюдавах Кен — той безропотно зае обичайното си място до Дейзи. Когато ги впрегнах, само Бюла остана свободна. И така, вече бяхме загубили три мулета.

Аз обясних на Дора защо трябва да се закарат по-далеч животните. Попитах я дали ще се справи, ако Бюла командва мулетата. Или ще е по-добре аз да свърша тази работа? Тук изникна още един проблем: Дора искаше да присъства на погребението на Бак, нещо повече, тя заяви:

— Мога да ти помогна да копаеш, Удроу. Знаеш, че Бак ми беше приятел.

— Една бременна жена може да си позволи всичко, освен онова, което може да й навреди — възкликнах аз.

— Чувствам се прекрасно, скъпи, имам предвид физически, но ужасно се разстроих заради Бак и точно затова искам да ти помогна.

— И аз смятам, че си в добра форма, само че ще е по-добре да продължиш да бъдеш в такава форма. Най-много ще ми помогнеш, ако останеш във фургона. Тук нямаме условия за отглеждане на недоносени деца, пък и нямам желание да погреба и бебето заедно с Бак.

Очите на Дора се разшириха.

— Мислиш ли, че е възможно да се случи такова нещо?

— Не знам, любима. Виждал съм бременни, които са понасяли големи трудности, без да им се случи нещо. От друга страна, имам спомени за жени, пометнали от нищо. Единственото сигурно правило, което знам, е следното: не рискувай, без да си принуден. Точно сега не е необходимо да рискуваш.

Накратко — отново стигнахме до съгласие, но с цената на изгубен час. Откачих втория фургон, издигнах оградата, затворих в кошарата четирите кози и оставих Дора в този фургон. А после прекарах другия на триста-четиристотин метра, разпрегнах мулетата и заръчах на Бюла да ги наглежда да не се разпръснат надалеч. А на Кен наредих да й помага. Оставих им и Фриц за помощник, а Лейди Мак я взех със себе си, за да варди за галопери и да наблюдава околностите. Общо взето тук нямаше къде да се скрие човек; гола поляна с ниска трева и никакви храсти. Обаче щеше да ми се наложи да се спусна в ямата и нямах желание някой да се доближи незабелязано.

— Лейди Макбет! Пази! Горе!

Дора остана във фургона.

Посветих почти целия ден на стария приятел. Наложи ми се да направя прекъсване, за да обядвам, няколко пъти пих вода и се скривах в сянката на фургона за кратки почивки, редувайки се с Лейди Мак. Всеки път, когато се качвах горе, тя си отдъхваше долу. Веднъж ни попречиха… Преваляше пладне и почти бях изкопал ямата, когато Лейди Мак се разлая. Моментално изскочих навън с бластер в ръка, смятайки, че ще си имам работа с галопер. Но беше дракон…

Не се учудих особено, Минерва; някой беше опасъл тревата на ливадата почти до корен и това беше по-скоро работа на дракон, а не на прерийни кози. Общо взето драконите не са опасни и само случайно могат да те стъпчат. Те са мудни и глупави, ядат само растения. О, да, те са много уродливи и човек може да се изплаши, като ги види. Най-много приличат на шестокракия трицератопс. Но това е всичко. Галоперите не ги закачат, защото кожата им е толкова дебела, че опитите да бъде пробита със зъби си е чиста загуба на време. Скрих се при Дора във фургона.

— Виждала ли си някога такова чудо, любима?

— Не от толкова отблизо. Боже, колко е грамаден !

— Наистина е едричък. Но най-вероятно ще си тръгне. Не ми се ще да изразходвам без нужда цял заряд.

Но проклетото добиче не си тръгваше. Сигурно този дракон беше толкова тъп, Минерва, че беше сметнал фургона за дама от своята порода. При тях е трудно да различиш мъжкаря от женската. Но те със сигурност са двуполови; виждал съм дракон върху драконка — доста впечатляващо зрелище е.

Когато звярът се доближи на стотина метра, аз изскочих иззад оградата, като водех със себе си Лейди Мак, която вече се беше разтреперила от нетърпение. Едва ли беше виждала подобно чудовище; в областта около „Търкулнат долар“ им бяха видели сметката доста преди тя да се пръкне на бял свят. Лейди започна да го обикаля с предпазлив лай от разстояние.

Надявах се, че Лейди ще накара дракона да си тръгне, но този недодялан носорог не й обърна капка внимание. Той бавно се беше запътил право към фургона, затова реших да го накарам да ми обърне внимание с един изстрел от игления пистолет. Чудовището се спря — изглежда, от изненада — и широко отвори уста. Точно това очаквах: нямаше смисъл да изразходвам муниции, за да прогоря дебелата му кожа. Така… минимален разряд на бластера право в отворената паст — и един дракон по-малко.