Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Скри някои нещица, заключи други, монтира част от устройствата, които бяха доставени от Закър с последния рейс, но не се продаваха в търговска къща „Търкулнат долар“, сетне отвори вратата, заключи я отвън и пое по обичайния си маршрут — през бара, където уведоми бармана, че се връща след няколко минути.

Три часа по-късно Гибънс бе наясно с едно: никой от събралите се не бе успял да измисли нов начин да понижи курса на валутата, всичките им предложения ги беше чувал поне преди петстотин години, ако не и преди хиляда, като корените на всяка от офертите се губеха нейде в дълбокото историческо минало. В самото начало на събранието той помоли председателя да нареди на писаря да записва всеки въпрос. Гибънс предпочиташе да отговори на всички накуп, тъй като обичаше да разглежда проблемите в тяхната цялост. Молбата му беше удовлетворена.

Накрая председателстващият събранието Джим Херцога Уоруик рече:

— Та така, Ърни. Ние искаме да национализираме — мисля, че това е правилната дума — Търговската банка на Нови начала. Ти не си член на градската управа, но ние всички разбираме, че си заинтересована страна, така че искаме да чуем мнението ти. Имаш ли възражения против нашето предложение?

— Не, Джим, давай по-нататък.

— Ъ? Страхувам се, че не те разбрах.

— Нямам никакви възражения срещу национализацията на банката. Ако това беше всичко, да се разотиваме и да си лягаме да спим.

Някой от събралите се извика:

— Хей, аз зададох въпрос и искам да ми бъде отговорено: какво ще стане с парите от Нови Питсбърг?

— А аз питах за лихвите! Лихвите са зло — така е казано в Библията!

— Как така, Ърни? Нали обеща да отговориш на въпросите.

— Да, обещах. Но щом ще национализирате банката ми, по-добре е да питате за всичко вашия държавен ковчежник — или както сте решили да го наречете там. Новия шеф на банката. Между другото, кой е той? Не би ли трябвало да излезе тук, на трибуната?

Уоруик удари с чукчето и каза:

— Още не сме стигнали толкова далеч, Ърни. Първо съветът на градската управа трябва да формира финансов комитет, който да продължи да се занимава с тази работа.

— Какво пък, продължавайте, аз млъквам.

— Какво имаш предвид?

— Точно това, което казах: аз съм вън от играта. На никого не му е приятно съседите му да не го понасят. Тукашните хора не харесват онова, което правя, в противен случай никога не би се състояло подобно събрание. Така че аз съм дотук. Банката е затворена и утре няма да бъде отваряна. Нито пък когато и да било, или поне не с мен за неин президент. Затова ви попитах кой ще ви е ковчежникът? Както и всички останали и аз се интересувам какво ще става занапред с парите и каква ще е стойността им.

Настана гробна тишина. Но скоро на председателя му се наложи здравата да развърти чукчето, пък и сержантът не стоя без работа — залата избухна в крясъци: „Какво ще стане с кредита ми за семена?“, „Ти ми дължиш пари!“, „Продадох на Ханк Бродски муле срещу разписка, какво ще получа сега?“, „ Не можеш да постъпваш така с нас!“

Гибънс седеше спокойно и гледаше никой да не забележи колко е напрегнат в действителност. Накрая Уоруик успя да принуди всички да мирясат. А после рече, бършейки потта от челото си:

— Ърни, смятам, че трябва да дадеш някакво обяснение.

— Разбира се, господин председателю. Ликвидацията ще бъде извършена в съответствие с вашите нареждания. Вноските ще бъдат изплатени със същите банкноти, в каквито са били внесени. А що се отнася до дълговете към банката… не знам, всичко ще зависи от политиката, към която ще реши да се придържа съветът. Да, между другото — аз май съм фалирал. Но не мога да съм сигурен, преди да ми обясните какво имате предвид, когато казвате, че банката ми ще бъде „национализирана“.

Принуден съм обаче да прибегна до следната мярка: търговска къща „Търкулнат долар“ повече няма да приема банкноти, защото има опасност те да се обезценят и да се превърнат в обикновени хартийки. Всяка сделка ще е бартерна. Но ще купуваме както и преди — срещу банкноти. Впрочем, аз свалих ценоразписа, преди да тръгна за насам — стоката ми понастоящем е единственото средство за обезпечаване на тези банкноти. А следователно аз мога да кача цените. Всичко ще зависи от едно нещо — дали вашата „национализация“ не е просто замаскирано конфискуване.

През следващите няколко дни на Гибънс му се наложи да обяснява търпеливо и остроумно на Уоруик елементарните принципи на банковите и валутните операции. Изборът бе паднал върху Уоруик случайно, защото останалите членове на комитета изведнъж бяха открили, че са прекалено заети със своите ферми или с бизнеса си и не могат да поемат отговорност. Впрочем намери се един кандидат за длъжността национален банкер или държавен ковчежник (още не се бяха споразумели за наименованието) — фермер на име Лиймър. Обаче самономинацията му, подкрепена с твърдения за наследен банков опит и за притежаване на научна степен, бе отхвърлена.