Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Да… чичо Гиби. Видях името в една книга. Имаше и снимка. Стара микрокнига, която прочетох в градската библиотека. Погледнах снимката и изключих апарата, после пак го включих, за да я разгледам по-внимателно. На снимката ти беше без мустаци и косата ти беше по-дълга, но колкото повече разглеждах портрета, толкова повече той ми напомняше за теб. Не бях сигурна, но не посмях да попитам.

— Но защо, Дора? Щях да ти кажа истината.

— Ако искаше да я знам, щеше сам да ми я кажеш. Ти винаги си имал причини за всичко, което правиш и казваш. Разбрах го още когато бях толкова мъничка, че яздех до теб на седлото… и затова си мълчах. До днес. Когато научих, че заминаваш.

— Нима съм ти казал, че заминавам?

— Моля те, недей! Веднъж, когато бях съвсем малка, ти ми разказа как като дете си чул крясъците на дивите патици в небето и после, когато си пораснал, си поискал да разбереш накъде са отлетели. Не знаех какво е това диви патици и ти се наложи да ми обясняваш. Знам, че ти винаги тръгваш след дивите патици: щом чуеш техните крясъци, значи е време да потеглиш на път. Този зов отеква в ушите ти вече три или четири години — разбрах това, защото, когато ги чуваш ти, аз също ги чувам.

— Дора, Дора!

— Моля те, недей. Не искам да те задържам тук, дори няма да се опитвам. Но преди да отлетиш, ще те помоля за едно нещо.

— Какво искаш, Дора? Не исках да ти го казвам, но аз оставям нещичко на теб и на Джон Меджи. То стига, за да…

— Не, недей! Сега съм голяма и мога да се изхранвам сама. Онова, което искам, няма да ти струва нищо. — Тя го погледна в очите. — Искам да имам дете от теб, Лазарус.

Лазарус Лонг въздъхна дълбоко и се опита да успокои сърцебиенето си.

— Дора, Дора, скъпа моя, самата ти си почти дете, рано ти е още да говориш за деца. Нали не искаш да се омъжваш за мен…

— Не те моля да се ожениш за мен.

— Исках да кажа, че след година, две или три, или пък след четири, ти ще поискаш да се омъжиш. И тогава ще се радваш, че нямаш дете от мен.

— Значи ми отказваш?

— Просто казвам, че не бива да се поддаваш на чувствата и да вземаш прибързани решения.

Тя се изправи в седлото, изпъна рамене.

— Това не е прибързано решение, сър. Взето е много отдавна… доста преди да се досетя, че си Хауардовец. Разказах всичко на леля Хелън, а тя ми каза, че съм глупаво момиче и трябва да забравя за това. Но аз нищо не съм забравила и ако преди бях глупавичка, сега съм пораснала и знам какво правя. Не те моля за нищо друго, Лазарус. Може да стане с помощта на инжекции или нещо от този род, доктор Краусмайер ще помогне. Или… — тя отново го погледна право в очите — бихме могли да го направим по обичайния начин. — Тя сведе очи, после отново го погледна със смирена усмивка и каза: — Но при всички случаи всичко трябва да стане бързо. Не знам кога ще отпътува корабът, но добре познавам собственото си разписание.

Около половин секунда Гибънс превърташе в главата си всичко чуто до момента.

— Дора…

— Да… Ърнест?

— Аз не съм Ърнест, нито пък съм Лазарус. В действителност се казвам Удроу Уилсън Смит. За теб вече не съм чичо Гиби. Права си, чичо Гиби го няма и никога вече няма да се върне, така че можеш да ме наричаш Удроу.

— Да, Удроу.

— Искаш ли да знаеш защо ми се налага да сменям името си?

— Не, Удроу.

— Така. А не искаш ли да разбереш на колко години съм в действителност?

— Не, Удроу.

— И въпреки това искаш да имаш дете от мен?

— Да, Удроу.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Очите й леко се разшириха, но тя отговори на мига:

— Не, Удроу.

И тогава аз и Дора се скарахме за пръв и за последен път, Минерва. Това мило и крехко дете се беше превърнало в мила и страшно симпатична млада жена. Но тя не беше по-малък инат от мен, а с такива хора не се спори — те не изслушват никакви аргументи. И аз напълно допускам, че тя наистина бе премислила всичко до най-дребните подробности и бе решила твърдо да има дете от мене, стига да се съглася да й го дам, без да се женя за нея.

Аз от своя страна я помолих да се омъжи за мен не защото се подчинявах на порива. Изведнъж проумях накъде бяха вървели нещата години наред. Отдавна бях изгубил интерес към колонията, още в мига, в който престанаха да възникват реални проблеми. Исках да ми се случи нещо различно. Мислех, че чакам с нетърпение завръщането на Зак, но когато най-сетне, със закъснение от две години, Анди Джей се появи в орбита, аз разбрах, че съм очаквал не неговото пристигане.

И едва когато Дора се обърна към мен с тази смайваща молба, аз осъзнах какво точно съм очаквал.