Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Най-накрая в небето над Нови начала се появи корабът и капитан Закър Бригс слезе от него с първата партида от четвъртата вълна заселници. Почти всички се оказаха хора на възраст. Но Гибънс се въздържа от коментари, докато двамата не останаха насаме.

— Зак, откъде ги намери тези ходещи трупове?

— Наречи го благотворителност, Ърнест. Макар че не описва точно събитията, които се случиха.

— А какво се е случило в действителност?

— Ако пожелаете още веднъж да изпратите своя кораб на Земята, капитан Шефилд, имайте добрината сам да свършите тая работа. Аз повече не стъпвам там. Земянинът, достигнал седемдесет и пет години, официално се смята за мъртъв. Отнемат му купоните за храна, всеки има право да го убие — просто за собствено удоволствие. Тези пътници не съм ги взел от Земята — това са бежанците, които се намираха в Луна Сити. Взех колкото можах. Отказвах на тези, които искаха да прекарат пътуването в каютите на кораба — или студен сън, или нищо. Настоявах да ми платят с оборудване и лекарства, но студеният сън ми позволи да намаля цените. Май нищо не губим. А ако не е така, тогава са ни останали инвестициите на Секундус, защото успях да опазя парите ни. Поне така мисля.

— Прекалено много се вълнуваш, Зак. Ще направим пари, ще изгубим пари — какво толкова? Важно е да се насладим на процеса. Кажи накъде потегляме сега — и аз ще започна да сортирам стоката, защото тя е почти два пъти повече, отколкото можем да поберем на борда. Докато ти товариш, аз ще продам това, което няма да можем да вземем, и ще вложа получените пари. Тоест ще ги оставя на Хауардовците. — Гибънс се замисли. — Предполагам, че тази нова ситуация изключва появата на клиника тук в близко бъдеще?

— Мисля, че е така, Ърнест. И за Хауардовците, които имат нужда от подмладяване, е по-добре да тръгнат с нас. Ще се доберем до Секундус с шест прехода, независимо от маршрута, който изберем. Ти идваш ли? Какво стана с проблемите ти? А с онова момиченце, ефимерната?

Гибънс се усмихна.

— Не се надявай, синко, няма да ти позволя дори да я зърнеш, чудесно те познавам.

Пристигането на капитан Бригс принуди Гибънс за три дни да прекъсне всекидневните разходки с Дора Брендън. На четвъртия ден, след приключване на учебните занятия, той отиде в училището. Бригс бе отлетял до кораба за два-три дни.

— Имаш ли време за яздене днес?

Дора се усмихна.

— Знаеш, че да. Изчакай малко да се преоблека.

Те излязоха от града. Гибънс както обикновено бе възседнал Бюла, а Дора — Бети. Бак беше оседлан, за да не се засегне, но седлото му си стоеше празно. Сега го яздеха рядко, само в специални случаи — той бе достигнал съвсем преклонна за едно муле възраст.

Ездачите подминаха озарено от слънцето хълмче, което се намираше далеч извън града.

— Защо така си се умълчала, малка Дора? — попита Гибънс. — Дори Бак говори повече от теб.

Тя се извърна на седлото и го погледна.

— Колко разходки ни останаха още? Или тази е последната?

— Защо реши така, Дора? Разбира се, че още неведнъж ще яздим заедно.

— Чудя се. Лазарус, аз…

— Как ме нарече?

— Нарекох те с истинското ти име — Лазарус.

Той замислено я погледна.

— Дора, предполага се, че няма откъде да знаеш това име. Аз съм твоят чичо Гиби.

— „Чичо Гиби“ го няма вече, както и твоята „малка Дора“. На ръст почти те догоних, а кой си ти, знам вече от две години, макар че се досещах още преди това, че си един от Матусалците 66. Но не съм го казвала на никого. И няма да го кажа.

— Недей да обещаваш, Дора, няма нужда. Бях решил да не те обременявам с тези неща. Как съм се издал? Смятах, че се държа много предпазливо.

— Наистина много внимаваше. Но ти си бил пред очите ми през почти всеки един ден от съзнателния ми живот. Виждах дреболиите. Нещата, които никой друг не би забелязал. Освен ако не те вижда всеки ден, имам предвид наистина да те вижда .

— Ясно. Трябваше да взема някакви мерки, но не очаквах, че ще се задържа тук толкова дълго. Хелън знаеше ли?

— Според мен — да. Никога не сме говорили за това. Но ми се струва, че се е досетила — по същия начин, по който и аз. Възможно е дори да е изчислила точно кой от Матусалците си…

— Не ме наричай така, миличка. Същото е като да наречеш евреина чифутин. Аз съм член на Семействата Хауард. Хауардовец.

— Извинявай. Не знаех, че това прозвище е обидно.

— Е… всъщност не е. Просто ми напомня за времената, когато ни преследваха. Страшно отдавна беше… Извинявай, Дора; ти май искаше да ми разправиш как си разбрала, че се казвам Лазарус. Това е едно от многото ми имена, както и Ърнест Гибънс.