Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Първият шок за Уоруик дойде, когато описваха заедно с Гибънс съдържанието на сейфа (почти единственият сейф на Нови начала и със сигурност единственият, произведен на Земята).

— А парите къде са, Ърни?

— Какви пари, Херцог?

— И питаш какви пари? Ако се съди по счетоводните книжа, ти имаш хиляди долари. Оборотът на собствената ти търговска къща е почти милион долара. Освен това знам, че получаваш плащания по заемите от три или четири дузини ферми и за година не си отпуснал нито един заем. Ето ти една от основните причини за оплакванията, Ърни. Затова бяха предприети всички действия: парите се стичат в банката, а оттук нищо не излиза. Навсякъде има недостиг на пари. И така, казвай: къде си ги дянал?

— Изгорих ги — невъзмутимо отвърна Гибънс.

— Какво?

— Просто ги изгорих. Купчината растеше, ставаше прекалено голяма и макар че тук нямаме много крадци, аз не смеех да държа парите извън сейфа. Можеха като нищо да ги отмъкнат. Затова през последните три години, щом в банката постъпеха пари, аз ги изгарях, за да се чувствам спокоен.

— Боже милостиви!

— Какъв е проблемът, Херцог? Това са просто хартийки.

— „Хартийки“? Това са пари .

— А какво са парите, Херцог? Ти имаш ли в себе си някоя банкнота? Да речем, от десет долара?

Потресеният Уоруик подаде на Гибънс една хартийка.

— Я прочети какво пише тук! — нареди Гибънс. — Работата не е в красивите рисунки, нито в хартията, която няма как да бъде произведена тук… Прочети де, хайде.

— На нея пише, че това са десет долара.

— Точно така. Но най-важното е, че банката ще приеме банкнотата ти по номиналната стойност при погасяване на дълга. — Гибънс извади от чантата си една хилядарка и я запали, а после избърса пръстите си от бюрото. Уоруик с ужас наблюдаваше ставащото. — Това е празна хартийка, Херцог, докато я държа в ръцете си. Но ако я пусна в оборот, тя се превръща в полица, която съм длъжен да пазя. Почакай да запиша номера на серията, защото водя отчетност на изгорените банкноти, за да знам колко още остават в обращение. Достатъчно много, но бих могъл да ти кажа с точност до долар колко са. А ти ще приемаш ли моите полици? Между другото, какво ще кажеш за дълговете към банката? Кой ще ги получава — ти или аз?

Уоруик изглеждаше озадачен.

— Не знам, Ърни. По дяволите, та аз съм механик по професия. Но нали ги чу какво говореха на събранието?

— Аха, чух ги. Хората, дори най-съобразителните, винаги очакват чудеса от правителството. Хайде да затворим тази железария и да отидем в „Уолдорф“, за да пийнем по бира и да си поприказваме.

… Или трябва да бъде, драги Херцог, обикновена служба за отчетност и кредитиране, в която средствата за обмяна са стабилни. Иначе ще започнеш да разоряваш хората: ще ограбваш Питър, за да платиш на Пол.

С всички сили се опитвах да поддържам стабилността на долара, Херцог, като задържах на постоянно ниво основните цени, в частност на пшеницата за посев. Двайсет години „Търкулнат долар“ плащаше една и съща цена за първокачественото зърно за посев, а после го продаваше за същите пари, понякога дори на загуба за себе си. Зърното за посев не е много добро за обезпечаване на парите, запасите му могат да се изчерпат. Но засега ние нямаме нито злато, нито уран, а паричното обращение се нуждае от някаква основа.

А сега виж, Херцог. Когато отвориш съкровищницата си или правителствената централна банка, или както я наречеш там, върху тебе ще започнат да оказват натиск. Намалявай лихвата. Увеличавай паричния запас. Гарантирай на фермера високи цени за онова, което ще ти продаде, и ниски — за онова, което ще закупи. Но въпреки всичко ще те наричат с още по-лоши думи от мен, независимо какво правиш.

— Ърни, не ми остава нищо друго, освен да назнача теб на тази работа, тъй като само ти знаеш как да се справяш с нея.

Гибънс се разсмя от сърце.

— Ти си откачил. От двайсет години не спира да ме боли главата от тази работа. Сега е твой ред. Щом си се докопал до чувала с парите, дръж го. Ако отново сложа главата в торбата, ще постигнем само едно: да ни линчуват и двамата .

Настъпиха промени. Хелън Мейбъри се омъжи за вдовеца Паркинсън и заживя с него в малката му нова къща на фермата, където сега работеха двамата му синове. Дора Брендън стана директорка на началното училище на мястото на мисис Мейбъри. Ърнест Гибънс, след като се оттегли от банкерството, стана номинален съдружник без право на глас в главния склад на Рик, докато собствените му хамбари пращяха от стока, чакаща пристигането на Анди Джей . Искаше му се корабът да не закъснява, защото парите, сложени настрана за търговия, отиваха за изплащане на новите данъци, а инфлацията изяждаше покупателната им способност. Побързай, Зак, докато не сме се разорили!