Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Неведнъж съм прибягвал до този номер и знам какво да направя, за да може всичко да е наред. Смятам да се отърва час по-скоро от Ърнест Гибънс. Та той ти е доведен чичо и е три пъти по-възрастен от теб, така че не може и да си помисли за шляпване по задничето ти, пък и на теб няма как да ти хрумне да поощряваш подобни негови действия. Така смятат всички. Пък аз искам системно да те галя по сладкото задниче, прелестна моя.

— Аз също искам да го правиш. — Дора смушка мулето да намали ход. Вече се приближаваха към къщите. — И не само това. Удроу, ти каза, че не можем веднага да заживеем заедно, защото ще предизвикаме неодобрението на съседите. А кой ме учеше да не се съобразявам с хорското мнение? Ти самият.

— Наистина е така, но понякога е по-изгодно да накараш съседите да си мислят точно това, което ти искаш, за да повлияеш на техните думи и дела — а сега моментът е точно такъв. Същевременно искам да те науча на търпение, скъпа.

— Ще постъпя както кажеш, Удроу. Но на едно нещо ще настоявам: съпругът ми трябва да спи в моето легло!

— И аз искам същото.

— Тогава има ли значение какво ще си помислят хората, ако се сбогувам с чичо Гиби в леглото? Нали все едно ще замина оттук с новия заселник. Ти не ме упрекна нито с една дума, Удроу, когато узна, че не съм девствена. Не смяташ ли, че трябва да има и други тук, които го знаят? Може би целият град. Преди това не ме е притеснявало. Защо тогава да ни безпокои именно сега?

— Дора.

— Да, Удроу?

— Бъди сигурна, че ще прекарвам всяка нощ в леглото ти.

— Благодаря ти, Удроу.

— Удоволствието е мое, мадам. Или поне половината от него; изглежда, и на теб ти хареса…

— О, разбира се! Ти сам знаеш, че е така. Естествено.

— А щом е така, хайде да преминем към останалите въпроси… Ще кажа само, че бих се притеснил, ако на тази възраст ти все още беше девственица. Щях да заподозра, че влиянието на Хелън не е било толкова ползотворно, колкото съм предполагал. Добра жена беше, Господ да я благослови! Всички тези приказки за добрия стар чичко Гиби, който никога няма да се докосне до малката Дора, бяха предназначени само за спазването на приличието. Но тъй като теб то не те притеснява, да оставим тези приказки. Бях започнал да ти обяснявам, че трябва да решим дали да останем тук, или да потеглим за Секундус. Дора, на Секундус освен удобни тоалетни има и клиника за подмладяване.

— О, значи скоро ще имаш нужда от нея, Удроу?

— Не, не! Ти ще имаш нужда, скъпа.

Тя не отговори веднага.

— Но аз няма да стана Хауардовка.

— Разбира се, не. Но това помага. Подмладителната терапия не дава вечен живот и на Хауардовците. На някои хора им е от полза, на други не. Между другото, знаеш ли колко време са живели твоите дядо и баба?

— Откъде бих могла, Удроу? Едва помня родителите си, а на бабите и дядовците си дори не им знам имената.

— Можем да ги открием. За всеки емигрант, пристигнал тук с кораба, се пазят материали на борда. Ще кажа на Зак… на капитан Бригс да потърси досието на семейството ти. После…

— Не, Удроу.

— Защо не, скъпа?

— Тези неща не са ми необходими, не искам да знам нищо за тях. Много отдавна, поне преди три-четири години, скоро след като разбрах, че си Хауардовец, аз успях да науча, че в действителност Хауардовците не живеят по-дълго от нас, от обикновените хора.

— Как така?

— Ами така: всички ние имаме минало, настояще и бъдеще. Миналото е спомен и аз не мога да си спомня онова време, когато ме е нямало . А ти можеш ли?

— Не.

— Излиза, че в това отношение сме равни. Сигурно имаш повече спомени, нали си по-възрастен. Но всички те са минало . А бъдещето? То още не е настъпило и никой не знае какво ще бъде. Може да ме надживееш, но е възможно и аз да те надживея. Или да загинем заедно. Ние не знаем какво ще стане и аз изобщо не искам да узнавам. Но и двамата имаме настояще ; то е общо и аз съм щастлива. Хайде да приберем мулетата в конюшнята и да се наслаждаваме на настоящето .

— Чудесно — той се усмихна. — Как предпочиташ да се наслаждаваме — продължително или често?

— И двете!

— Ето това е моята Дора! Всичко, което си заслужава да се направи, трябва да бъде повтаряно.

— И да се прави отново и отново. Но почакай, скъпи, ти каза, че капитан Бригс ти е син, значи излиза, че той ми е доведен син. Предполагам, че е точно така, макар да не си го представям в тази роля. Но… можеш да не ми отговаряш, защото се споразумяхме да не се интересуваме от миналото си…