Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Хайде, питай. Ако реша, може и да ти отговоря.

— Е, добре… Коя е майката на капитан Бригс? Тоест бившата ти жена?

— Казваше се Филис. Филис Бригс-Спърлинг. Защо се интересуваш, скъпа? Много добро момиче. Друго не мога да ти кажа.

— Май си пъхам носа където не трябва.

— Може би. На мен ми е все едно. И на Филис също, предполагам. Скъпа, оттогава са минали два века, забрави го.

— О! Починала ли е?

— Не знам. Вероятно Зак е по-наясно: наскоро е бил на Секундус. Всъщност щеше да ми каже, ако беше умряла. Не сме общували с нея, откакто тя се разведе с мен.

— Да се разведе с теб? Тази жена няма вкус!

— Не може да се каже, че няма вкус, Дора! Тя е много добро момиче. Обядвах с нея и нейния съпруг, когато за последен път ходих на Секундус, тоест не бях сам, а заедно със Зак. Двамата се бяха погрижили да съберат общите ни деца, или поне онези, които бяха по онова време на планетата; поканили бяха и някои от останалите ми роднини. Накратко, организираха семейно парти в моя чест. Проявиха уважение. Между другото, тя също е даскалица.

— Нима?

— Аха. Професор по математика в университета „Хауард“ в Нови Рим на Секундус. Ако отидем там, може да се отбием у тях — тогава сама ще прецениш що за човек е.

Дора не отговори. Тя стисна с колене хълбоците на Бети, която ускори крачка. Бюла я последва.

— Дремме… фечерря! — рече Бак и бързо се устреми напред.

— Лазарус…

— Внимавай с това име, скъпа.

— Никой не може да ме чуе. Лазарус, дано да не настояваш… Не желая да живея на Секундус.

Сепарация остана далеч отзад. Вече три седмици малкият керван от два фургона и шестнайсет мулета — дванайсет впрегатни и още четири, необременени от никакъв товар, бавно пъплеше към планинската верига Бастион. Пътешествениците бяха видели за последен път обитаема къща преди повече от две седмици. Сега ги заобикаляше дива прерия, а пред тях вече от няколко дни насам бе зейнало устието на дефилето, водещо към Безнадеждния проход.

Освен шестнайсетте мулета в състава на малкия отряд влизаха две кучета — възрастна женска немска овчарка и млад мъжкар, две котки и един котарак, млекодайна козичка с три козлета — две мънички и едно поотраснало, два петела и шест кокошки от издръжливата порода на мисис Окинс, една свиня, а също така Дора и Удроу Смит.

Свинята беше прасна, бременността й бе потвърдена в Нови Питсбърг, още преди Смит да брои парите за нея. Мисис Смит също бе открила признаци, че е бременна, което се бе случило още в „Търкулнат долар“, преди Смит да нареди звездолета Анди Джей да напусне орбитата, защото (Смит реши, че не бива да казва това на жена си), ако Дора не беше забременяла, корабът би изчакал до следващия опит, а в случай на повторен неуспех Смит възнамеряваше да се откаже от първоначалния план и да закара Дора на Секундус, за да изясни причината и по възможност нещата да се оправят.

Като професионален заселник Смит смяташе за безсмислено и дори за безумие да тръгне да покорява нови земи с една жена, която не може да ражда деца. Няма смисъл подобно начинание да се предприема от несъвместима двойка, поправи се мислено той. Но и собствените му възпроизводителни способности не бяха имали възможност да се потвърдят в продължение на поне петдесет години. Докато обмисляше всички нюанси, той провери данните за родителите на Дора в медицинските картони, пазени от Краусмайер криво-ляво, и не намери там нищо обезпокоително. Предварително се беше притеснил, защото на такова откъснато от цивилизования свят място е трудно да се преодолее дори толкова просто нещо като несъвместимостта на резус-факторите.

Но доколкото можеше да се установи от ограничените възможности на кораба и на колониите, всичко се бе оказало наред, а Дора бе забременяла най-вероятно двайсет минути след неофициалната им венчавка.

Мина му през ума, че тя е могла да забременее и по-рано, но той не обърна особено внимание на тази мисъл. Смит не се съмняваше, че кукувиците са подхвърляли яйцата си в неговото гнездо поне веднъж на век, и гледаше да проявява към тези „свои“ деца особена обич, като си държеше езика зад зъбите. Смит позволяваше на жените си да лъжат и никога не ги поставяше натясно. Обаче той смяташе, че Дора не е способна на такова нещо. Ако е била забременяла по-рано и вече го е знаела, просто би му предложила да се сбогуват по един по-особен начин — но тя бе поискала дете от него.