Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Мисис Мейбъри заприлича на черен облак, после изведнъж се усмихна и се подмлади с няколко години.

— Ти си грубиян, Ърнест. И кучи син. И още някои неща, които мога да ти ги кажа само в леглото. Е, добре, нека в издръжката влизат престоят и храната.

— И обучението. Плюс всички останали разходи. Да кажем, сметките за доктор.

— Три пъти кучи син. Винаги плащаш за всичко, така ли? Аз ли не те познавам? — Тя погледна към отворените прозорци. — Хайде, дръпни се настрана и да приключим сделката с целувка. Кучи син.

Те се дръпнаха в ъгъла, където никой не можеше да ги види, и тя подари на Ърнест сочна целувка, която със сигурност би смаяла съседите.

— Хелън…

Тя докосна с устни неговите.

— Днес ще ви отговоря с отказ, мистър Гибънс. Ще трябва да се заема с малката.

— Исках само да те помоля да не я къпеш, докато не доведа доктор Краусмайер, за да я прегледа. Изглежда си съвсем наред, но всичко е възможно — от счупени ребра до мозъчно сътресение. О, разбира се, можеш да я съблечеш и да я разтриеш с гъба, от това няма нищо да й стане, пък и на доктора ще му е по-лесно да я прегледа.

— Да, скъпи. Само престани да ме опипваш по задника, мръснико, за да мога да се заловя за работа. И така, ти отиваш за доктор.

— На секундата, мисис Мейбъри.

— До скоро, мистър Гибънс. Оревоар.

Гибънс нареди на Бак да го изчака и се отправи към „Уолдорф“, където, както и беше очаквал, откри доктор Краусмайер. В бара. Лекарят с мъка откъсна поглед от чашата си.

— Ърнест! Какво е това, дето го чувам за къщата на Харпърови?

— Ти ми кажи какво е това, дето си го чул. Остави тая чаша и взимай чантата. Бързо!

— Хайде бе! Още не съм се сблъсквал с толкова спешни случаи, че човек да не може да си допие питието. Тук се отби Клайд Лиймър и ни черпи всичките, включително и мен, а ти сега искаш да зарежа авантата? Той каза, че къщата на Харпърови е изгоряла и че цялото семейство Брендън е загинало. Разправя, че се опитал да ги спаси, но не успял.

Гибънс си помисли, че не би било зле още нощес Клайд Лиймър и доктор Краусмайер да претърпят смъртоносна злополука. Но ако Клайд нямаше да е голяма загуба, то при евентуална смърт на доктора щеше да се наложи самият Гибънс да поеме работата, а в дипломите му фигурираше съвсем друго име. Освен това, когато беше трезвен, докторът беше един много добър лекар.

„Ти самият си виновен за това, човече — каза си Гибънс. — Преди двайсет години ти беше този, който разговаря с него и му даде субсидия. Тогава видя в него бляскав млад лекар и не забеляза пияницата.“

— Щом вече спомена за това, докторе, аз видях как Клайд бързаше към къщата на Харпърови. И ако е казал, че не е успял да ги спаси, то аз ще потвърдя думите му. Но не загина цялото семейство: малката им дъщеричка Дора оцеля.

— Да, разбира се, и Клайд разправяше същото нещо. Той каза, че не е успял да спаси само родителите й.

— Точно така. Затова искам сега да прегледаш това малко момиченце. Има много синини и драскотини по тялото, възможно е да има счупвания и вътрешни увреждания, както и да се е натровила с дим и безспорно е налице силен емоционален шок. Нещо твърде сериозно за нейната крехка възраст. Сега е при мисис Мейбъри. — Гибънс помълча и тихо добави: — Предполагам, че наистина трябва да побързаш, докторе. Не мислиш ли?

Доктор Краусмайер погледна нещастно питието си, а после се изправи и каза:

— Любезни домакине, ще бъдете ли така добър да скриете тази чаша под тезгяха? По-късно ще се върна. — И след тези думи взе чантата си.

Прегледът не показа нищо обезпокоително, но за всеки случай доктор Краусмайер даде на момиченцето успокоително. Гибънс изчака Дора да заспи, а после отиде да търси временно жилище за новото си ездитно животно. Отиде при братята Джоунс („Породисти мулета. Купуваме, продаваме, даваме под наем, провеждаме търгове.“), тъй като техният бизнес беше заложен в неговата банка.

Минерва, това не беше планирано, всичко се случи от само себе си. Чаках да осиновят Дора няколко дни, после няколко седмици и така нататък. Откривателите на нови земи се отнасят към децата по-различно от гражданите. Онези, които не обичат децата, не стават първооткриватели. Още щом децата им излязат от бебешка възраст, те започват да носят приходи. В земите, които се заселват тепърва, децата са помощници.

Разбира се, не смятах да се заемам с възпитанието на една ефимерна, и през ум не ми минаваше, че ще ми се наложи да върша подобно нещо. Защо ли? Нямаше никаква нужда да го правя. Вече бях започнал да вкарвам в ред работите си и смятах да напусна планетата в най-скоро време, веднага щом се появи синът ми Закър.