Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Пожелавам ти късмет. Та приемаш ли предложението ми? Дванайсет хиляди и петстотин, заедно със седлото и юздите.

— Уф… нали казах „да“, не беше ли така?

— Нищо не си казал.

— Добре, съгласен съм.

Сериозното момиченце спокойно слушаше разговора.

— Ще можеш ли да постоиш за момент права, скъпа? — попита Гибънс.

— Да.

Той я остави на земята, момиченцето се разтрепери и се вкопчи в шотландската му пола. Гибънс бръкна в кожената си чанта, а после използва широката задница на Бак за маса и попълни чека и акта за продажба, след което връчи документите на Лиймър.

— Занеси това на Хилда, тя е в банката. А акта за продажбата го подпиши и ми го дай.

Лиймър мълчаливо се подписа, погледна чека, сложи го в джоба си и върна на Гибънс акта за продажбата.

— Е, благодаря на банкера скръндза. Къде да доставя мулето?

— Вече си го доставил. Слизай!

— Какво? А как ще стигна до банката? И как ще се прибера у нас?

— Пеша.

— Какво? А, без такива номера. Ще получите мулето, когато получа парите. В банката.

— Лиймър, платих ти повече, защото мулето ми трябва сега , но виждам, че не сме се разбрали. Добре, дай ми чека и си вземи разписката.

Лиймър трепна.

— О, не, недейте! Сделката е сключена.

— Тогава моментално слизай от мулето ми! — Гибънс многозначително сложи длан върху дръжката на ножа, без който мъжете не излизаха от домовете си. — И тичай в града, за да успееш, преди Хилда да затвори. Размърдай се! — Очите му, студени и невъзмутими, гледаха право в Лиймър.

— Не разбирате ли от шега? — измърмори Лиймър, слизайки от мулето. И хукна към града.

— Ей, Клайд!

Лиймър се спря.

— Какво искате пък сега ?

— Ако видиш, че насам идва доброволният пожарникарски отряд, кажи им, че са закъснели: къщата на Харпърови изгоря. Но нека Маккарти да изпрати там двама-трима души да огледат пожара.

— Добре!

— А какво си преподавал, Клайд?

— Аз ли? Творческо писане. Нали ви казах, че съм с добро образование.

— Така е, каза ми. Побързай, докато Хилда не е затворила. Тръгва си по-рано, за да вземе децата си от училището на мисис Мейбъри.

Без да обръща повече внимание на Лиймър, Гибънс вдигна момиченцето и каза:

— Кротко, Бак. Мирувай, старче! — И внимателно сложи детето да седне на врата на мулето. — Дръж се за гривата! — После пъхна крака си в лявото стреме, качи се на седлото зад момиченцето и го придърпа по-близо до себе си. — Е, а сега се дръж за ей това нещо с двете ръце, скъпа. Удобно ли ти е?

— Забавно е!

— Даже много, мъниче. Бак! Чуваш ли ме, момче?

Мулето кимна.

— Тръгвай към града! Върви бавно! Внимавай да не се спънеш, ясно ли е? Нямам намерение да дърпам юздите.

— Паввно… тттка ?

— Така, Бак.

Гибънс хвърли юздата на врата на Бак и стисна хълбоците му с колене. Бак пое към града.

След няколко минути малкото момиченце тъжно попита:

— А какво ще стане с мама и тате?

— С мама и тате всичко е наред. Те знаят, че се грижа за теб. Как се казваш, миличка?

— Дора.

— Хубаво име. Дора. Много мило. А искаш ли да научиш моето?

— Този чичо ти викаше „банкер“.

— Това не ми е името, Дора, а нещо, което работя понякога. Казвам се… чичо Гиби. Можеш ли да го повториш?

— Чичо Гиби. Забавно име.

— Така е, Дора. А пък ние яздим Бак. Той ми е приятел и ще стане и твой приятел, така че се поздрави с него.

— Здрасти, Бак.

— Здрратти… орра!

— Я, той говори по-разбираемо от повечето мулета! Нали?

— Бак е най-доброто муле на Нови начала. Той е най-умният, а когато се отървем от тази юзда — Бак няма нужда от нея, — той ще говори още по-разбираемо… Ще можеш да го научиш на нови думи. Съгласна ли си?

— О, да! — отвърна Дора. — Ако мама позволи.

— Ще позволи, бъди сигурна. А ти обичаш ли да пееш, Дора?

— О, разбира се. Знам една песничка за пляскане с ръчички. Но сега не може да пляскаме. Или може?

— Точно сега смятам, че трябва да се държиш по-здраво. — Гибънс бързо попрехвърли в ума си всички весели песни, които знаеше. Около дузина не ставаха за нежните уши на млади създания и незабавно бяха отхвърлени. — А тази как ти се струва?

— Можеш ли да изпееш това, Дора?

— О, това е лесно ! — И момиченцето запя с тъничко гласче, толкова звънко, че Гибънс си спомни за чуруликането на земните канарчета. — А това всичко ли е, чичо Гиби? И какво е „заложна къща“?

— Това е мястото, където си държиш балтона, ако можеш да минеш без него. Има още доста куплети, Дора. Хиляди са.