Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Ето го сиянието! Задръж видението и насочи кораба си нататък, през изкривеното пространство. Леко, леко, внимавай да не подминеш целта. Девствена планета. Нови начала…

Удроу Смит, човек с много лица и имена, преживял какво ли не, кацна с отряда си на Нови начала — планета, чиста и ведра като утро. „Пристигнахме“ — уведоми той спътниците си. Безброй мили девствена прерия, безкрайни гори, недокоснати от брадва, криволичещи реки, високи планини — навред богатства и навсякъде дебнеща опасност. Тук ще живееш, тук ще умреш; единственият грях е да престанеш да се бориш. Хващай лопатата, изкопай основите, вземи брадвата, построй си колиба; догодина ще стане по-голяма, догодина ще я укрепиш, догодина браздата ще е по-дълга.

Учи се да отглеждаш растения, учи се да ги ядеш. Тук не можеш да купиш нищо, учи се да правиш всичко със собствените си ръце! Как можеш да научиш нещо, без да си го пробвал? Сбъркаш ли — опитвай пак и пак…

Ърнест Гибънс, същият този Удроу Смит, известен и под името Лазарус Лонг и така нататък, президент на Търговската банка на Нови начала, излезе от столовата „Уолдорф“. Застана на верандата и зачопли с клечка зъбите си, докато делово оглеждаше улицата. Към половин дузина оседлани мулета и един галопер с намордник бяха вързани на коневръза до нозете му. Вдясно, под навеса на търговска къща „Търкулнат долар“, собственост на Е. Гибънс, се разтоварваха керван мулета. В прахта насред улицата се търкаляше куче, грижливо заобикаляно от многобройните ездачи. Вляво, на отсрещната страна на улицата орляк от десетина деца шумно играеха в двора на началното училище на мисис Мейбъри.

Без да се помръдне от мястото си, той успя да изброи трийсет и седем души. Какви големи промени за осемнайсет години! „Търкулнат долар“ вече не беше единственото селище и дори не бе най-голямото. Нови Питсбърг бе далеч по-голям (и по-мръсен), Сепарация и Единство също можеха да се смятат за градове. И всичко това само след два заселнически курса и след като колонията насмалко не загина от глад през първата зима.

Той не обичаше да си спомня за тази зима. Онова семейство… канибализмът така и не беше доказан … но все пак бе добре, че те вече не бяха между живите.

Но всичко това бе минало. Слабите измряха, лошите починаха или бяха убити; както винаги оцеляха силните, умните и благородните. Нови начала бе планета, с която можеше да се гордее, и щеше да става все по-хубава и по-хубава с годините.

Обаче двайсет години на едно и също място е предостатъчно, време му бе пак да потегля на път. В много отношения беше далеч по-забавно, когато те с Анди — успокой, Господи, кротката му и невинна душа — заедно се шляеха от звезда на звезда, прокарваха нови пътища и никога не се спираха на едно място по-дълго, отколкото бе необходимо, за да преценят перспективите. Зачуди се дали синът му Закър ще се върне навреме заедно с третата партида заселници.

Повдигна шотландската поличка и се почеса над дясното коляно; по-точно провери дали бластерът е на мястото си. Затегна колана си, за да се докосне до игления пистолет; почеса се по тила и се убеди, че втората кама е там, където трябва да бъде. Вече бе готов да се присъедини към обществото, но се подвоуми дали да се върне на бюрото си в банката, или ще е по-добре да отиде право в търговската къща, за да провери доставките. Нито едното, нито другото го блазнеше.

Едно от вързаните мулета му кимна. Гибънс погледна добичето и рече:

— Здрасти, Бак. Как си, момче? Къде ти е шефът?

Бак сви устни и шумно изпръхтя:

— Панк!

„Ясно — помисли си Гибънс, — щом Клайд Лиймър е вързал мулето си тук, а не пред банката, значи е решил да мине през страничния вход, за да поиска поредния заем. Е, да видим как ще ме намери.“

Нямаше смисъл да ходи в търговската къща — не само защото Клайд щеше да се отбие и в нея; Гибънс просто не искаше да нервира Рик, като се появи там, преди оня да успее да свие обичайния си дял. Трудно се намира добър склададжия, а Рик винаги е бил честен — ограничаваше се в рамките на петте процента, нито повече, нито по-малко.

Гибънс се порови в джоба на якето си, намери бонбона, сложи го върху дланта си и го подаде на Бак. Мулето внимателно взе лакомството и кимна в знак на благодарност. Гибънс си помисли, че след изобретяването на Двигателя на Либи тези мулета-мутанти бяха оказали огромна помощ на колонизацията на различни планети. Те понасяха леко междузвездните пътувания, потопени в студен сън, докато, ако си поръчваш свине, обикновено получаваш половината стадо във вид на свинско. Освен това мулетата умееха да се защитават; обикновено мулето можеше да умъртви с къчове див галопер.