Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Никога не разчитай на „по-добрата половина“ на един човек. Той може да я няма. По-сигурно е да заложиш на собствената му изгода.

Малките момичета са като пеперудките — няма за какво да се извиняват.

Можеш да живееш в мир. Или да си свободен. Но не и двете неща едновременно.

Избягвай да вземаш окончателни решения, когато си уморен или гладен. N.B. 62: Можеш да управляваш обстоятелствата. Обмисляй действията си предварително!

Слагай вещите си и оръжието на такива места, че да можеш да ги намериш в тъмнината.

Слонът е мишка, изработена според изискванията на правителството.

По време на цялата история на цивилизацията бедността е била нормалното състояние на човека. Всякакъв прогрес, който от време на време е позволявал да се заобиколи тази норма, е бил дело на крайно нищожно малцинство, нерядко презирано, често осъждано, и почти винаги намирало противодействието на всички здравомислещи хора. И когато на това малцинство не му се даде да твори или пък (както се е случвало понякога) бъде прогонено от обществото, хората изпадат в дълбока бедност.

Това се нарича „лош късмет“.

В зрялото общество винаги господар е чиновникът.

Когато на една планета се натрупа толкова народ, че станат необходими документите за самоличност, социалният колапс е близо. Време е да се преместиш някъде. Най-хубавото в космическите пътешествия е, че можеш да отидеш където си поискаш.

Една жена не може да бъде ничия собственост. Мъжете, които мислят другояче, живеят в света на илюзиите.

Второто преимущество на космическите пътешествия е, че разстоянията между звездите правят войните много трудни за осъществяване, доста непрактични и почти винаги — излишни. Вероятно за по-голямата част от човечеството това е загуба, тъй като войната е най-популярното развлечение за нашата раса, придаващо цел и цвят на скучния и глупав живот. Но за интелигентния човек, воюващ само от необходимост, а не за развлечение, това е огромно благо.

Зиготата позволява на гаметите да произвеждат нови гамети. Може би в това се състои смисълът от съществуването на Вселената.

Съществува скрито противоречие в мозъците на хората, които „обичат природата“ и същевременно се оплакват от всички изкуствени предмети, с помощта на които „човекът вреди на природата“. Очевидното противоречие е в избора на думите, според които човекът и неговите изкуствени предмети не са част от природата, но бобрите и техните бентове са част от нея. Същността на противоречието обаче е значително по-дълбока от този явен абсурд. Декларирайки любовта си към бобрите и бентовете им (създадени от бобрите заради техни собствени потребности) и ненавистта си към „бентовете“, създадени от хората съответно заради техните си потребности, природозащитниците изваждат наяве омразата си към своята собствена раса, тоест към самите себе си.

Тази самоомраза, изпитвана от природозащитниците, е разбираема; те са толкова жалки. Но ние не трябва да ги мразим; това е прекалено силна емоция, при положение че те заслужават само съжаление и съчувствие.

Що се отнася до мен, волю-неволю аз съм човек, а не бобър, и Homo sapiens е единствената раса, към която принадлежа и бих могъл да принадлежа. За щастие на мен ми харесва да съм част от тази раса, състояща се от мъже и жени; според мен тя е идеално измислена и несъмнено е част от природата.

Не знам дали ще ми повярвате, но някога се намерили природозащитници, които възразявали против първия полет до Луната, въртяща се около Старата Земя. Смятали, че е „неестествен“ и „замърсява природата“.

„Човекът не е остров…“ Въпреки че се усещаме като отделни индивидуалности и можем да действаме като такива, расата ни е единен организъм, който постоянно расте и се разклонява, но за да остане здрав, клоните редовно трябва да бъдат подрязвани. Няма смисъл да се оспорва подобна необходимост; всеки, стига да не е слепец, може да забележи, че организъм, на чийто растеж не са наложени ограничения, винаги умира от собствените си отрови. Единственият рационален въпрос, който може да се постави, е кога е по-добре да се извърши подрязването — преди или след раждането.

Тъй като съм неизлечимо сантиментален, аз предпочитам първия от методите; убийствата ме отвращават дори когато са извършени по необходимост.

Всичко това е въпрос на вкус. Някои шамани смятат, че е по-добре да бъдеш убит във война или да умреш при раждането си или от глад, отколкото изобщо да не си живял. Може и да са прави.